9 ноември 2009 г.
    
     Уважаеми читатели на блога.
 Извинявам се за дългата пауза в нашето общуване. Отпуска и технически причини - очаква се  обновяване на сайта на български език на радиостанция "Гласът на Русия", от който ще можете да кликвате на моя блог. По всяка вероятност това ще стане в навечерието на  Нова година. А до тогава ще продлжим контактите  на този блог.
    В последния си анализ определено посочих появилия се вакуум в българо-рускикте отношения. Имах предвид преди  всичко политико-икономическите връзки, които до голяма степен определят и развитието на сътруничеството в други области. Тогава един читател на блога остро реагира на моята оценка и посочи като пример издаването на руски език на книга на български автор. Да, в областта на културата двустранните връзки,както  се казва,"се движат по план". В края на октомври в три града на Русия - Москва, Санкт-Петербург и Велики Новгород  беше проведена "Неделя на български филми" в рамките на Годината на България в Русия. Да, България беше главен експонат на Международната изложба на книгата в Моска. Едва ли някъде в българскит медии сте прочели или чули, че последното мероприятие, меко казано, беше провалено. До последния момент българската страна не беше заплатила за аренда  на площ за павилиона. И в крайна сметка, "главният експонат" разположи щандче на площ от 100 кв.м. А за пример,  Индия като  главен гост на изложбата разположи експонатите си на стотици квадратни метри. Организаторите на българския щанд се оправдаваха с новото правителство, липсата на  преемственост и т.н.
     Мълчанието на българското правителство и премиер по съвместните с Русия и Гърция енергийни проекти, за което писах преди месец и половина, продължава. На срещата в Гданск между руския и българския премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, българската страна поиска два месеца за да определи окончателно позицията си по енергийните проекти. Този срок изтече, и какво? Нищо, отново познатото мълчание. В изявленията на премиер и министри могат да се открият неаргументирани,  некомпететни и двусмислени парадокси.  Съдете сами.Тези дни Бойко Борисов заяви, че "проектът на нефтопровода  Бургас-Александруполис няма да бъде реализиран без гаранции за екологична безопасност". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата с екс-канцлера на Германия Йошка Фишер  подчерта, че България ще участва в строителството на газопровода "Набуко". Според него проектът предвижда 30% собствено финансиране/ 300 млн. евро/ и 70% заемно финансиране - общо над 1 млрд. евро.  Трайков е убеден, че за важни енергийни проекти трябва да се намерят средства дори и в ситуация на криза. А само преди един месец министърът на финансите Симеон Дянков категорично заяви по повод АЕЦ "Белен", че идеята за този проект няма икономическа аргументация и не е бил публично обсъждан, че България в условията на световна икономическа и финансова криза не може да се позволи огромни разходи за големи енергийни проекти.
   На  всичко това се казва "двойни стандарти". Защо премиерът въобще не се сети да каже, че и за газопровода "Набуко" са необходими гаранции за екологична безопасност? Кога  участието на България в него е било публично обсъждано? Някой да е представил технико-икономическото обоснование  на този проект? Същият  Трайчо Трайков заявява, че ако България ще губи пари от участието си в газопровода "Южен поток", то няма да участва в него. А кой е дал гаранции и за какви печалби, които България може да получи от участието си в "Набуко"? Да не говорим, че дори западни наблюдатели и специалисти поставят под голям въпрос осъществяването на проекта.
   Що се отнася до АЕЦ "Белене" , то  пак според Трайков, в течение на един месец ще бъде избран консултант по проекта на строителството на "Белене", на който му предстои да решава въпросите на финансирането, в това число и продажба на значителна част от акциите на българската страна. А според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова," сега властите провеждат финасов аудит на проекта и оценяват  неговата жизнеспособност и тази работа може да отнеме година, година и половина". Съгласете се, че всички тези изявления  на българските власти са не само неконструктивни, необосновани и некомпетентни, но най-меко казано некоректни, нарушаващи елементарните отношения между двама равноправни партньора. Ако съдбата на АЕЦ "Белене" е решена, то за това следва честно и открито да се каже на българската общественост и на руската страна. Защо тогава продължават строителните работи на площадката на АЕЦ "Белене" според договореностите, подписани от двете страни? Защо "компетентното" българско правителство, което смята проекта за нецелесъобразен, не анулира подписаните от предишното правителство споразумения с Русия? И защо българските данъкоплатци трябва да плащат за извършените досега строителни работи в Белене, ако това е обречен на замразяване проект?  За  съжаление, много въпроси, много протиоречия и парадокси и нито един нормален точен и аргументиран отговор.
   В следващите си материали, тъй като темите за българо-руските връзки избледняват и се ограничават, ще правя кратък анализ и на най-важните събития в Русия, които в една или друга степен са свързани с международния живот  и  са предмет на коментари и анализи на чуждестранните медии.
    Румен  Попов