Уважаеми читатели на блога!
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
