Уважаеми читатели на блога!
Преди всичко искам да се извиня за толкова дългата пауза в нашето общуване. Причини, както казват, милион - административни, технически, мое дълго отсъствие и т.н. Както знаете, моят блог беше "вързан" към българския сайт на радио "Гласът на Русия" - т.е. имаше обратна връзка. Най-после след реорганизацията разрешиха блогът отново да бъде на първата страница на българския сайт. Надявам се, това да стане тези дни. А до тогава нека да продължим нашето съвместно обсъждане както на материали в блога, така и на българския сайт. За онези, които не знаят как да излязат на сайта, ще посоча адреса: ruvr.ru, най-отляво горе са езиците на сайтовете на "Гласът на Русия". Натиснете на other, след това на bg и вие сте на българския сайт. Ако искате да коментирате или да изкажете мнението си по материали на българския сайт, най-добре е за сега да пишете на моя блог, тъй като съществуващата система е чрез попълване на анкета и т.н. Обещават от септември да облекчат достъпа за читатели на сайта.
Като начало бих искал да ви задам няколко въпроса, които засягат българо-руските отношения.
1. Смятате ли, че политиката на лъкатушения и непостоянство на новото българско правителство, и по-точно на премиера Бойко Борисов по отношение на енергийните проекти с Русия/газопровода "Южен поток", АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас- Александруполис/ е от полза за България?
2. Не е ли прекалена ангажираността на българските власти спряма Брюксел и Вашингтон и особено по отношение на готовността на официална София за разполагане на елементи на американската противоракетна отбрана?
3. С действията на правителството, България не губи ли шанса да стане регионален енергиен център не само на Балканите, но и за Юго-Източна Европа?
След първия Ваш отзив или мнение, ще изложа и моята гледна точка. Ще очаквам Вашите отговори.
Румен Попов
суббота, 24 июля 2010 г.
воскресенье, 8 ноября 2009 г.
9 ноември 2009 г.
Уважаеми читатели на блога.
Извинявам се за дългата пауза в нашето общуване. Отпуска и технически причини - очаква се обновяване на сайта на български език на радиостанция "Гласът на Русия", от който ще можете да кликвате на моя блог. По всяка вероятност това ще стане в навечерието на Нова година. А до тогава ще продлжим контактите на този блог.
В последния си анализ определено посочих появилия се вакуум в българо-рускикте отношения. Имах предвид преди всичко политико-икономическите връзки, които до голяма степен определят и развитието на сътруничеството в други области. Тогава един читател на блога остро реагира на моята оценка и посочи като пример издаването на руски език на книга на български автор. Да, в областта на културата двустранните връзки,както се казва,"се движат по план". В края на октомври в три града на Русия - Москва, Санкт-Петербург и Велики Новгород беше проведена "Неделя на български филми" в рамките на Годината на България в Русия. Да, България беше главен експонат на Международната изложба на книгата в Моска. Едва ли някъде в българскит медии сте прочели или чули, че последното мероприятие, меко казано, беше провалено. До последния момент българската страна не беше заплатила за аренда на площ за павилиона. И в крайна сметка, "главният експонат" разположи щандче на площ от 100 кв.м. А за пример, Индия като главен гост на изложбата разположи експонатите си на стотици квадратни метри. Организаторите на българския щанд се оправдаваха с новото правителство, липсата на преемственост и т.н.
Мълчанието на българското правителство и премиер по съвместните с Русия и Гърция енергийни проекти, за което писах преди месец и половина, продължава. На срещата в Гданск между руския и българския премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, българската страна поиска два месеца за да определи окончателно позицията си по енергийните проекти. Този срок изтече, и какво? Нищо, отново познатото мълчание. В изявленията на премиер и министри могат да се открият неаргументирани, некомпететни и двусмислени парадокси. Съдете сами.Тези дни Бойко Борисов заяви, че "проектът на нефтопровода Бургас-Александруполис няма да бъде реализиран без гаранции за екологична безопасност". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата с екс-канцлера на Германия Йошка Фишер подчерта, че България ще участва в строителството на газопровода "Набуко". Според него проектът предвижда 30% собствено финансиране/ 300 млн. евро/ и 70% заемно финансиране - общо над 1 млрд. евро. Трайков е убеден, че за важни енергийни проекти трябва да се намерят средства дори и в ситуация на криза. А само преди един месец министърът на финансите Симеон Дянков категорично заяви по повод АЕЦ "Белен", че идеята за този проект няма икономическа аргументация и не е бил публично обсъждан, че България в условията на световна икономическа и финансова криза не може да се позволи огромни разходи за големи енергийни проекти.
На всичко това се казва "двойни стандарти". Защо премиерът въобще не се сети да каже, че и за газопровода "Набуко" са необходими гаранции за екологична безопасност? Кога участието на България в него е било публично обсъждано? Някой да е представил технико-икономическото обоснование на този проект? Същият Трайчо Трайков заявява, че ако България ще губи пари от участието си в газопровода "Южен поток", то няма да участва в него. А кой е дал гаранции и за какви печалби, които България може да получи от участието си в "Набуко"? Да не говорим, че дори западни наблюдатели и специалисти поставят под голям въпрос осъществяването на проекта.
Що се отнася до АЕЦ "Белене" , то пак според Трайков, в течение на един месец ще бъде избран консултант по проекта на строителството на "Белене", на който му предстои да решава въпросите на финансирането, в това число и продажба на значителна част от акциите на българската страна. А според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова," сега властите провеждат финасов аудит на проекта и оценяват неговата жизнеспособност и тази работа може да отнеме година, година и половина". Съгласете се, че всички тези изявления на българските власти са не само неконструктивни, необосновани и некомпетентни, но най-меко казано некоректни, нарушаващи елементарните отношения между двама равноправни партньора. Ако съдбата на АЕЦ "Белене" е решена, то за това следва честно и открито да се каже на българската общественост и на руската страна. Защо тогава продължават строителните работи на площадката на АЕЦ "Белене" според договореностите, подписани от двете страни? Защо "компетентното" българско правителство, което смята проекта за нецелесъобразен, не анулира подписаните от предишното правителство споразумения с Русия? И защо българските данъкоплатци трябва да плащат за извършените досега строителни работи в Белене, ако това е обречен на замразяване проект? За съжаление, много въпроси, много протиоречия и парадокси и нито един нормален точен и аргументиран отговор.
В следващите си материали, тъй като темите за българо-руските връзки избледняват и се ограничават, ще правя кратък анализ и на най-важните събития в Русия, които в една или друга степен са свързани с международния живот и са предмет на коментари и анализи на чуждестранните медии.
Румен Попов
Уважаеми читатели на блога.
Извинявам се за дългата пауза в нашето общуване. Отпуска и технически причини - очаква се обновяване на сайта на български език на радиостанция "Гласът на Русия", от който ще можете да кликвате на моя блог. По всяка вероятност това ще стане в навечерието на Нова година. А до тогава ще продлжим контактите на този блог.
В последния си анализ определено посочих появилия се вакуум в българо-рускикте отношения. Имах предвид преди всичко политико-икономическите връзки, които до голяма степен определят и развитието на сътруничеството в други области. Тогава един читател на блога остро реагира на моята оценка и посочи като пример издаването на руски език на книга на български автор. Да, в областта на културата двустранните връзки,както се казва,"се движат по план". В края на октомври в три града на Русия - Москва, Санкт-Петербург и Велики Новгород беше проведена "Неделя на български филми" в рамките на Годината на България в Русия. Да, България беше главен експонат на Международната изложба на книгата в Моска. Едва ли някъде в българскит медии сте прочели или чули, че последното мероприятие, меко казано, беше провалено. До последния момент българската страна не беше заплатила за аренда на площ за павилиона. И в крайна сметка, "главният експонат" разположи щандче на площ от 100 кв.м. А за пример, Индия като главен гост на изложбата разположи експонатите си на стотици квадратни метри. Организаторите на българския щанд се оправдаваха с новото правителство, липсата на преемственост и т.н.
Мълчанието на българското правителство и премиер по съвместните с Русия и Гърция енергийни проекти, за което писах преди месец и половина, продължава. На срещата в Гданск между руския и българския премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, българската страна поиска два месеца за да определи окончателно позицията си по енергийните проекти. Този срок изтече, и какво? Нищо, отново познатото мълчание. В изявленията на премиер и министри могат да се открият неаргументирани, некомпететни и двусмислени парадокси. Съдете сами.Тези дни Бойко Борисов заяви, че "проектът на нефтопровода Бургас-Александруполис няма да бъде реализиран без гаранции за екологична безопасност". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата с екс-канцлера на Германия Йошка Фишер подчерта, че България ще участва в строителството на газопровода "Набуко". Според него проектът предвижда 30% собствено финансиране/ 300 млн. евро/ и 70% заемно финансиране - общо над 1 млрд. евро. Трайков е убеден, че за важни енергийни проекти трябва да се намерят средства дори и в ситуация на криза. А само преди един месец министърът на финансите Симеон Дянков категорично заяви по повод АЕЦ "Белен", че идеята за този проект няма икономическа аргументация и не е бил публично обсъждан, че България в условията на световна икономическа и финансова криза не може да се позволи огромни разходи за големи енергийни проекти.
На всичко това се казва "двойни стандарти". Защо премиерът въобще не се сети да каже, че и за газопровода "Набуко" са необходими гаранции за екологична безопасност? Кога участието на България в него е било публично обсъждано? Някой да е представил технико-икономическото обоснование на този проект? Същият Трайчо Трайков заявява, че ако България ще губи пари от участието си в газопровода "Южен поток", то няма да участва в него. А кой е дал гаранции и за какви печалби, които България може да получи от участието си в "Набуко"? Да не говорим, че дори западни наблюдатели и специалисти поставят под голям въпрос осъществяването на проекта.
Що се отнася до АЕЦ "Белене" , то пак според Трайков, в течение на един месец ще бъде избран консултант по проекта на строителството на "Белене", на който му предстои да решава въпросите на финансирането, в това число и продажба на значителна част от акциите на българската страна. А според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова," сега властите провеждат финасов аудит на проекта и оценяват неговата жизнеспособност и тази работа може да отнеме година, година и половина". Съгласете се, че всички тези изявления на българските власти са не само неконструктивни, необосновани и некомпетентни, но най-меко казано некоректни, нарушаващи елементарните отношения между двама равноправни партньора. Ако съдбата на АЕЦ "Белене" е решена, то за това следва честно и открито да се каже на българската общественост и на руската страна. Защо тогава продължават строителните работи на площадката на АЕЦ "Белене" според договореностите, подписани от двете страни? Защо "компетентното" българско правителство, което смята проекта за нецелесъобразен, не анулира подписаните от предишното правителство споразумения с Русия? И защо българските данъкоплатци трябва да плащат за извършените досега строителни работи в Белене, ако това е обречен на замразяване проект? За съжаление, много въпроси, много протиоречия и парадокси и нито един нормален точен и аргументиран отговор.
В следващите си материали, тъй като темите за българо-руските връзки избледняват и се ограничават, ще правя кратък анализ и на най-важните събития в Русия, които в една или друга степен са свързани с международния живот и са предмет на коментари и анализи на чуждестранните медии.
Румен Попов
вторник, 18 августа 2009 г.
ПОЛИТИКА НА МЪЛЧАНИЕТО
Уважаеми читатели на блога!
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
воскресенье, 26 июля 2009 г.
"ИСТОРИЯТА НАПОМНЯ И ПРЕДУПРЕЖДАВА"
Предлагам на читателите на блога, и особено на Анонимный, който е историк, тема за размисъл. Анонимный няколко пъти спомена за ГУЛАГ, за репресиите на режима на Сталин, за милионите жертви. Връщайки се към онази епоха, да се опитаме да оценим реакцията и отношението днес сред руското общество на тези не толкова далечни събития.
На 11 юри 1929 година Съветът на народните комисари, на основание на решение на Политбюро на ВКП/б/, приел постановление "За използване на трута на углавните затворници". Документът предвиждал създаването на мрежа от лагери в отделните райони на страната със цел тяхната колонизация за разработване на "природните богатства с използване на труда на лишените от свобода". Така се появил ГУЛАГ. О този момент и до смъртта на Сталин, икономическото разивитие на СССР пряко зависело от успехите на наказателната система, доставяща практически безплатна работна сила за "великите строежи на социализма". На 14 юли тази година вестник "Время новостей" публикува данни на основата на официални документи. Общио за съществуването на ГУЛАГ, в него са починали повече от 1 милион и 100 хиляди души, повече от 800 хиляди са починали в затвори и колонии. ГУЛАГ бил разформирован в съответствие със заповед на министретството на външните работи на СССР от 25 януари 1960 година.
Какво е отношението на обществото в съвременна Русия към тези събития?
В началото на 90-те години на пика на демократичния подем, страната с упование осъждаше престъпленията на съветските власти, култа на личността, лагерите и репресиите. Но през 2000-та година сотуацията коренно се промени. Ръководителят на Комитета по международните работи на Държавната дума Константин Косачов оценява промяната така:"На нас ни предстои да анализираме собствената си история. Има опити за героизация на Сталин, когато нашите комунисти излизат на демонстрации с неговите портрети и това улеснява задачата на нашите опоненти, тъй като в чужбина се създава впечатление, че у нас сталинският режив не е достатъчно осъден. С него е съгласен и Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки и анализи:" У нас нямаше покаяние. В Германия беше направено всичко, за да не възникват никакви положителни асоциации с името на Хитлер., а нас Сталин едва не спечели конкурса, провеждан по телевизията "Името на Русия".
Тези дни правозащитните органи във Воронеж демонтираха плакати с портрети на Сталин, разположени по улиците на града. Веднага последва гневна реакция на ръководителя на комунистите Генадий Зюганов:"Сталин беше човек с огромна няра в съзидателната мощ на своя народ, и тази вяра беше утвърдена със ценатана живота на милиони хора, тъй като се утвърждавала с практически дела". Милионите жертви на сталинските репресии Зюганов окачествил "като съзнателни през героичния период на страната". А скандалът във Воронеж той определил, като "част от варварската кампания по унищожаване на историческата памет". Въпреки, че и досега край Ворониж откриват нови и нови погребения на разстреляните през периода на репресиите.
А по данни на анкета на Социологическия център на Руската академия, най-голям авторитет сред населението на предишните ръководители на държавата се ползва именно Сталин, а мнозинството от анкетираните биха искали да върнат на Русия статута на велика държава дори в ущърб на собственото си благополучие. Към това бих добавил, че в интернет активно се обсъжда темата за канонизацията на Сталин като свети на Руската православна църква.
Заедно с тези модели възникна агресивния мит за "Сталин - ефективният мениджър на 20 век". Неговите апологети, оперирайки с наименованията промишлени гиганти, милиони тонове полезни изкопаеми и килотри железопътни линии и пътища, в най-добрия случай не вземат под внимание количеството човешки живота, отнети по време на изграждането на тези "строети на социализма", а в най-лошия, смятат тези жертви за оправдани. "Целта оправдава средствата". Но целта се оказа непостижима, а средствата - непоправими. "Ние до сега не сме изживяли идеологията на насилие и неуважение на достойнството и въобще на човешкия живот", заявява Александър Ципко, водещ програмата "Червен кът" на телевизионния канал "Русия", доктор на философските науки. "Хората у нас не разбират, че Сталин е реализирал най-лошите черти на болшевизма в най-жестоката форма. В Русия няма абсолютно никаква идеологическа кампания за преодоляване на тези комплекси на болшевизма и за разкриване на престъпленията на този ужасен период", посочва Александър Ципко. А аз си задавам въпроса "Нима човешката памет е толкова къса?".
Румен Попов
Какво е отношението на обществото в съвременна Русия към тези събития?
В началото на 90-те години на пика на демократичния подем, страната с упование осъждаше престъпленията на съветските власти, култа на личността, лагерите и репресиите. Но през 2000-та година сотуацията коренно се промени. Ръководителят на Комитета по международните работи на Държавната дума Константин Косачов оценява промяната така:"На нас ни предстои да анализираме собствената си история. Има опити за героизация на Сталин, когато нашите комунисти излизат на демонстрации с неговите портрети и това улеснява задачата на нашите опоненти, тъй като в чужбина се създава впечатление, че у нас сталинският режив не е достатъчно осъден. С него е съгласен и Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки и анализи:" У нас нямаше покаяние. В Германия беше направено всичко, за да не възникват никакви положителни асоциации с името на Хитлер., а нас Сталин едва не спечели конкурса, провеждан по телевизията "Името на Русия".
Тези дни правозащитните органи във Воронеж демонтираха плакати с портрети на Сталин, разположени по улиците на града. Веднага последва гневна реакция на ръководителя на комунистите Генадий Зюганов:"Сталин беше човек с огромна няра в съзидателната мощ на своя народ, и тази вяра беше утвърдена със ценатана живота на милиони хора, тъй като се утвърждавала с практически дела". Милионите жертви на сталинските репресии Зюганов окачествил "като съзнателни през героичния период на страната". А скандалът във Воронеж той определил, като "част от варварската кампания по унищожаване на историческата памет". Въпреки, че и досега край Ворониж откриват нови и нови погребения на разстреляните през периода на репресиите.
А по данни на анкета на Социологическия център на Руската академия, най-голям авторитет сред населението на предишните ръководители на държавата се ползва именно Сталин, а мнозинството от анкетираните биха искали да върнат на Русия статута на велика държава дори в ущърб на собственото си благополучие. Към това бих добавил, че в интернет активно се обсъжда темата за канонизацията на Сталин като свети на Руската православна църква.
Заедно с тези модели възникна агресивния мит за "Сталин - ефективният мениджър на 20 век". Неговите апологети, оперирайки с наименованията промишлени гиганти, милиони тонове полезни изкопаеми и килотри железопътни линии и пътища, в най-добрия случай не вземат под внимание количеството човешки живота, отнети по време на изграждането на тези "строети на социализма", а в най-лошия, смятат тези жертви за оправдани. "Целта оправдава средствата". Но целта се оказа непостижима, а средствата - непоправими. "Ние до сега не сме изживяли идеологията на насилие и неуважение на достойнството и въобще на човешкия живот", заявява Александър Ципко, водещ програмата "Червен кът" на телевизионния канал "Русия", доктор на философските науки. "Хората у нас не разбират, че Сталин е реализирал най-лошите черти на болшевизма в най-жестоката форма. В Русия няма абсолютно никаква идеологическа кампания за преодоляване на тези комплекси на болшевизма и за разкриване на престъпленията на този ужасен период", посочва Александър Ципко. А аз си задавам въпроса "Нима човешката памет е толкова къса?".
Румен Попов
понедельник, 6 июля 2009 г.
Уважаеми Генадий,
Преди всичко искам да Ви благодаря за участието в блога и за оценката на сайта на български на радиокомпания „Гласът на Русия”. На вашия въпрос „Какво може да се очаква от руско-американските преговори в Москва?” ще отговоря кратко, като се надявам по-подробно да анализирам резултатите от преговорите на американския президент Барак Обама в Москва.
Не случайно започващите на 6 юли в Москва руско-американски преговори са в центъра на вниманието на световните медии. От състоянието и развитието на тези отношения до голяма степен зависи сигурността на планетата, успеха на борбата с предизвикателствата на 21-ия век – неразпространението на ядреното оръжие, разоръжаването, международния тероризъм, създаването на нова система на сигурност на европейския континет, наркотрафика и т.н.
Последните две години от президенството на Джордж Буш затормозиха развитието на руско-американските отношения, а по някои основни въпроси ги изостриха. С новата американска администрация, начело с Барак Обама, Русия, а и международната общност, свързва определени надежди на подобряване на руско-американските отношения. През последните години светът стана друг. Старият баланс на силите е разрушен, а не знаем какъв ще бъде новия и кога ще се формира. Стратегическите предизвикателства за Русия и САЩ станаха други, затова асиметрията практически няма това значение, както преди 10-15 години. По глобалните проблеми между Москва и Вашингтон има допирни точки. И задачата на президентите на двете страни в Москва е да намерят обща почва за по-тясно сътрудничество в бъдеще. Русия и САЩ имат общи интереси и различни приоритети. И затова трябва да се търси баланс на интересите и приоритетите. И по различните въпроси трябва да се правят отстъпки и компромиси, за да може като общ резултат да се получи надеждно сътрудничество по въпросите, които са жизнено важни и за САЩ, и за Русия.
Интересно е мнението на влиятелния американски политолог Том Грем за предстоящите преговори в Москва. Той смята, че не може да се очаква от тези преговори бърз резултат, пробив в руско-американските отношения, но американската страна е готова стъпка по стъпка да подобрява тези отношения, осъзнавайки какво иска до постигне след 3-5 години. Един от главните въпроси, който също ще бъде обсъден в Москва, е за загрижеността на Русия от разполагането на елементи на американската ПРО в Европа – в Полша и Чехия. Самият факт, че активното придвижване на тези планове от бившия президент Джордж Буш, засега е стопирано и се очаква окончателно решение не по-рано от есента, говори за това, че новата американска администрация е готова да обсъди с руската страна необходимостта от създаването на такава ПРО в Европа. В същото време Москва предлага да бъде създадена обща система за ПРО с използване на руски радари. От друга страна, Вашингтон е обезпокоен от сътрудничеството на Москва с Техеран в областта на атомната енергетика. И по двата въпроса при желание биха могли да бъдат намерени компромисни, задоволяващи и двете страни решения.
Терминът „презареждане” на руско-американските отношения беше озвучен от новата американска администрация. Остава да се надяваме, че тези отношения действително е необходимо и могат да бъдат презаредени в интерес на двете страни, на световната общност.
Румен Попов
Преди всичко искам да Ви благодаря за участието в блога и за оценката на сайта на български на радиокомпания „Гласът на Русия”. На вашия въпрос „Какво може да се очаква от руско-американските преговори в Москва?” ще отговоря кратко, като се надявам по-подробно да анализирам резултатите от преговорите на американския президент Барак Обама в Москва.
Не случайно започващите на 6 юли в Москва руско-американски преговори са в центъра на вниманието на световните медии. От състоянието и развитието на тези отношения до голяма степен зависи сигурността на планетата, успеха на борбата с предизвикателствата на 21-ия век – неразпространението на ядреното оръжие, разоръжаването, международния тероризъм, създаването на нова система на сигурност на европейския континет, наркотрафика и т.н.
Последните две години от президенството на Джордж Буш затормозиха развитието на руско-американските отношения, а по някои основни въпроси ги изостриха. С новата американска администрация, начело с Барак Обама, Русия, а и международната общност, свързва определени надежди на подобряване на руско-американските отношения. През последните години светът стана друг. Старият баланс на силите е разрушен, а не знаем какъв ще бъде новия и кога ще се формира. Стратегическите предизвикателства за Русия и САЩ станаха други, затова асиметрията практически няма това значение, както преди 10-15 години. По глобалните проблеми между Москва и Вашингтон има допирни точки. И задачата на президентите на двете страни в Москва е да намерят обща почва за по-тясно сътрудничество в бъдеще. Русия и САЩ имат общи интереси и различни приоритети. И затова трябва да се търси баланс на интересите и приоритетите. И по различните въпроси трябва да се правят отстъпки и компромиси, за да може като общ резултат да се получи надеждно сътрудничество по въпросите, които са жизнено важни и за САЩ, и за Русия.
Интересно е мнението на влиятелния американски политолог Том Грем за предстоящите преговори в Москва. Той смята, че не може да се очаква от тези преговори бърз резултат, пробив в руско-американските отношения, но американската страна е готова стъпка по стъпка да подобрява тези отношения, осъзнавайки какво иска до постигне след 3-5 години. Един от главните въпроси, който също ще бъде обсъден в Москва, е за загрижеността на Русия от разполагането на елементи на американската ПРО в Европа – в Полша и Чехия. Самият факт, че активното придвижване на тези планове от бившия президент Джордж Буш, засега е стопирано и се очаква окончателно решение не по-рано от есента, говори за това, че новата американска администрация е готова да обсъди с руската страна необходимостта от създаването на такава ПРО в Европа. В същото време Москва предлага да бъде създадена обща система за ПРО с използване на руски радари. От друга страна, Вашингтон е обезпокоен от сътрудничеството на Москва с Техеран в областта на атомната енергетика. И по двата въпроса при желание биха могли да бъдат намерени компромисни, задоволяващи и двете страни решения.
Терминът „презареждане” на руско-американските отношения беше озвучен от новата американска администрация. Остава да се надяваме, че тези отношения действително е необходимо и могат да бъдат презаредени в интерес на двете страни, на световната общност.
Румен Попов
воскресенье, 28 июня 2009 г.
Овации за българския филм "Раци" на Иван Черкелов на Московския международен кинофестивал
Днес в руската столица завърши 31-ият Московски международен кинофестивал. Във връзка с Годината на България в Русия, програмата "Фокус върху съвременното българско кино" се проведе в рамките на един от най-престижните кинофоруми в света. Невероятен шанс за седмото изкуство на България беше да представи някои от най-успешните си филми на подобен международен форум, смятат организаторите от министирството на културата на България и "Националния филмов център". Проявата беше осъществена със сътрудничеството на министерството на културата на Русия, "Фест филм" и 31-ия Московски фестивал, където България участва и в конкурсната програма с филма "Паци" на режисьора Иван Черкелов.
Ето какво сподели в екслузивно интервю за кореспондента на радио "Гласът на Русия" официалният представител на "Мосфилм" за Балканите със седалище в София, кураторът на програмата "Фокус върху съвременното българско кино" Владимир Ястреба.
- Как оценявате участието на България в 31-ия Московски международен кинофестивал?
- Мисля, че това е много важно събитие и участието на България в него беше специално подготвено, още повече в Годината на България в Русия. Прожек;иите на български филми в Москва, и изобщо в Русия, е подарък за руските зрители, които през последните години нямат възможността да гледат често български филми. А онези, които бяха представени в програмата "Фокус върху съвременното българско кино" и "Раци" на Иван Черкелов, са нови филми и това предостави на руските зрители и конокритиците възможността да оценят в каква насока се развива българското кино. Що се отнася до ,частието на филма "Раци", който на 23 юни беше представен на журито на фестивала, на многобройните акредитирани чуждестранни и руски журналисти, на кинокритици, също може да се оцени като важно събитие и добра традиция на Московския фестивал с участието на български филми. Това показва, че българското кино расте, развива се и заслужава вниманието на такива престижни кинофестивали, какъвто е Московския.
- Как според Вас руската публика и кинокритиците възприеха представянето на българските филми?
- Ние всеки ден гледахме прожекции на различни филми и за мен, който се занимава с руско кино в България, ми беше многи приятно, че руските зрители реагират много достойно и могат да оценят добрите филми. Така беше и на представянето на филма "Раци" на Иван Черкелов. Що се отнася до реакцията на кинокритиците и присъстващите журналисти на пресконференцията с творческия състав на филмовия екип, то имаше изключително много въпроси, което говори за интереса към българското кино. Още по-радостно е, че след прожекцията на филма, залата се огласи от бурни и продължителни ръкопляскания. А това за създателите на филма "Раци" е най-голямата награда.
В програмата "Фокус върху съвременното българско кино" бяха включени шест игрални филми -"Разследване" на Иглика Трифонова, "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков, Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров, "Шивачки" на Людмил Тодоров, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и филмът "15%, създаден от петнайсет режисьори. Имах възможност да гледам три от тези филми и съм напълно съгласен с оценката на Владимир Ястреба, че българското кино бележи възход, развива се и достойно може да представи България на международни форуми.
Румен Попов
Ето какво сподели в екслузивно интервю за кореспондента на радио "Гласът на Русия" официалният представител на "Мосфилм" за Балканите със седалище в София, кураторът на програмата "Фокус върху съвременното българско кино" Владимир Ястреба.
- Как оценявате участието на България в 31-ия Московски международен кинофестивал?
- Мисля, че това е много важно събитие и участието на България в него беше специално подготвено, още повече в Годината на България в Русия. Прожек;иите на български филми в Москва, и изобщо в Русия, е подарък за руските зрители, които през последните години нямат възможността да гледат често български филми. А онези, които бяха представени в програмата "Фокус върху съвременното българско кино" и "Раци" на Иван Черкелов, са нови филми и това предостави на руските зрители и конокритиците възможността да оценят в каква насока се развива българското кино. Що се отнася до ,частието на филма "Раци", който на 23 юни беше представен на журито на фестивала, на многобройните акредитирани чуждестранни и руски журналисти, на кинокритици, също може да се оцени като важно събитие и добра традиция на Московския фестивал с участието на български филми. Това показва, че българското кино расте, развива се и заслужава вниманието на такива престижни кинофестивали, какъвто е Московския.
- Как според Вас руската публика и кинокритиците възприеха представянето на българските филми?
- Ние всеки ден гледахме прожекции на различни филми и за мен, който се занимава с руско кино в България, ми беше многи приятно, че руските зрители реагират много достойно и могат да оценят добрите филми. Така беше и на представянето на филма "Раци" на Иван Черкелов. Що се отнася до реакцията на кинокритиците и присъстващите журналисти на пресконференцията с творческия състав на филмовия екип, то имаше изключително много въпроси, което говори за интереса към българското кино. Още по-радостно е, че след прожекцията на филма, залата се огласи от бурни и продължителни ръкопляскания. А това за създателите на филма "Раци" е най-голямата награда.
В програмата "Фокус върху съвременното българско кино" бяха включени шест игрални филми -"Разследване" на Иглика Трифонова, "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков, Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров, "Шивачки" на Людмил Тодоров, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и филмът "15%, създаден от петнайсет режисьори. Имах възможност да гледам три от тези филми и съм напълно съгласен с оценката на Владимир Ястреба, че българското кино бележи възход, развива се и достойно може да представи България на международни форуми.
Румен Попов
Уважаеми анонимен!
Съгласен съм с вашето предложение при първото ви участие в блога, че ще бъде добре ако бъде открита историческа рубрика, която ще включва не само историческите съветско-български и руско-български връзки, но и други по-значими събития в света. "Историята напомня и предупреждава" - така ще се нарича новата рубрика.
С активното си участие в блога, вие засегнахте много интересни въпроси за съветско-българските отношения преди и по време на Втората световна война, за самата война. По образование не съм историк, но съм специалист по международните отношения. Втората световна война я изучавахме две години в Московския държавен институт за международни отношения. Прочел съм/и с интерес продължавам да чета/ много исторически документи, но далеч не смятам, че съм капацитет, особено за Втората световна война. Приближаването на 70-та годишнина от началото на Втората световна война дава нови импулси за дебати за произхода на най-великата трагедия в историята на човечеството, за отговорността за нея и историческите уроци за днешния свят. Преосмислянето на историческия опит е естестевн процес, обусловен от появата на нови документални данни, от смяната на поколенията и еволюция на историческата памет.
Аз съм съгласен с вашето мнение, че не само за Втората световна война, но и за всички по-цначими събития, преди всичко трябва да се опираме на данните, на архивните материали, а не да пишем историята в зависимост от политическата конюнктура. Както тези дни в материал за Втората световна война, руският историк Борис Соколов подчерта, "историческата истина трябва да я търсят историците, а не чиновницете. А последните само не трябва да пречат на изследователите". Същият историк в статия във вестник "Новая газета" от 22 юни тази година пише, че още в съветски времена историята на Великата отечествена война е била изопачена в резултат от действията на съветските официални историци. Някои от тях се тиражират и днес, макар и в малко модернизиран вид. Най-главното от тези изопачения е броят на човешките загуби на Съветския съюз и Германия.
Сталин през 1946 година въвел в оборот цифрата 7 млн. дущи. Това са военните загуби. По времето на Хрушчов се появи цифрата 20 млн. Тя също включваше жертвите както сред мирното население, така и сред военните. Нова цифра - 27 млн. души във войната се появи през годините на преустройството, която се сочи и до днес. Общо загубите на СССР във Втората световна война се оценяват на 43,3 млн. души, от които 16-17 члн. се падат на мирното население.
А що се отнася до вашето сътресение и учудване от някои руски публикации, че военните действия на Германия срещу СССР са започнали преди прочитането от Шуленберг на заявление на германското правителство пред Молотов и връчването на нота-мемораднум на съветския посланик в Берлин от министъра на външните работи на Германия, то за това също има противоречиви мнения. За по-голяма точност и конкретика, основаваща се на архивни документи, в близко време ще се постарая да получа отговор от авторититен руски историк, което веднага ще публикувам на блога.
Румен Попов
Съгласен съм с вашето предложение при първото ви участие в блога, че ще бъде добре ако бъде открита историческа рубрика, която ще включва не само историческите съветско-български и руско-български връзки, но и други по-значими събития в света. "Историята напомня и предупреждава" - така ще се нарича новата рубрика.
С активното си участие в блога, вие засегнахте много интересни въпроси за съветско-българските отношения преди и по време на Втората световна война, за самата война. По образование не съм историк, но съм специалист по международните отношения. Втората световна война я изучавахме две години в Московския държавен институт за международни отношения. Прочел съм/и с интерес продължавам да чета/ много исторически документи, но далеч не смятам, че съм капацитет, особено за Втората световна война. Приближаването на 70-та годишнина от началото на Втората световна война дава нови импулси за дебати за произхода на най-великата трагедия в историята на човечеството, за отговорността за нея и историческите уроци за днешния свят. Преосмислянето на историческия опит е естестевн процес, обусловен от появата на нови документални данни, от смяната на поколенията и еволюция на историческата памет.
Аз съм съгласен с вашето мнение, че не само за Втората световна война, но и за всички по-цначими събития, преди всичко трябва да се опираме на данните, на архивните материали, а не да пишем историята в зависимост от политическата конюнктура. Както тези дни в материал за Втората световна война, руският историк Борис Соколов подчерта, "историческата истина трябва да я търсят историците, а не чиновницете. А последните само не трябва да пречат на изследователите". Същият историк в статия във вестник "Новая газета" от 22 юни тази година пише, че още в съветски времена историята на Великата отечествена война е била изопачена в резултат от действията на съветските официални историци. Някои от тях се тиражират и днес, макар и в малко модернизиран вид. Най-главното от тези изопачения е броят на човешките загуби на Съветския съюз и Германия.
Сталин през 1946 година въвел в оборот цифрата 7 млн. дущи. Това са военните загуби. По времето на Хрушчов се появи цифрата 20 млн. Тя също включваше жертвите както сред мирното население, така и сред военните. Нова цифра - 27 млн. души във войната се появи през годините на преустройството, която се сочи и до днес. Общо загубите на СССР във Втората световна война се оценяват на 43,3 млн. души, от които 16-17 члн. се падат на мирното население.
А що се отнася до вашето сътресение и учудване от някои руски публикации, че военните действия на Германия срещу СССР са започнали преди прочитането от Шуленберг на заявление на германското правителство пред Молотов и връчването на нота-мемораднум на съветския посланик в Берлин от министъра на външните работи на Германия, то за това също има противоречиви мнения. За по-голяма точност и конкретика, основаваща се на архивни документи, в близко време ще се постарая да получа отговор от авторититен руски историк, което веднага ще публикувам на блога.
Румен Попов
Подписаться на:
Сообщения (Atom)
