Уважаеми, анонимни читатели на блога,
съгласен съм с първия от тях, който смята, че на блога трябва да се обсъждат щекотливи, спорни и интересни теми. Ще се постарая от моя страна, те да бъдат повече. Но и вие предлагайте такива.
На втория анонимен, който засяга въпроси на Втората световна война, мястото на България в нея, отношението на Съветския съюз, ще отговоря следното. Това е тема за дълъг и обстоен разговор. На какво се основава оценката ви за това, че Русия е с най-цинично отношение спрямо България? Никъде в официални изявления или документи на съветските и на руските правителства въобще не е споменавано определението "нацистка България". Вие правилно посочвате, че СССР не скъса дипломатическите отношения с България по редица съображения, за някои от които и вие посочвате. А що се отнася до обявяване на война на България от страна на Съветския съюз, то това е повече от логично - та нали България беше съюзник на Германия, на която вече беше обявена война?
И в същото време и до днес по-възрастното поколение от руснаците помни, а по-младите знаят, че лично цар Борис и неговото правителство направиха така, че нито един евреин от България не беше интерниран в концлагери в Германия, нито един български войник, за разлика от другите съюзници на Германия, не замина за фронта за да воюва срещу Червената армия. Ако сте прочели в някое националистическо издание за "нацистка България", това няма нищо общо, дори рязко се осъжда от официалните власти на Русия.
Румен

„ЮЖЕН ПОТОК” ИЛИ „НАБУКО”?

В последно време твърде много се говори за диверсификация на маршрутите на доставка на природен газ. И на първо място се споменават два проекта – „Южен поток” и „Набуко”. България подкрепя и двата проекта, тъй като за страната ще бъде изгодно да транспортира газ на Балканския полуостров и Европа, да стане важен енергиен център и което не е на последно място, да получа стотици милиони долари от транзитни такси. Но повече българските власти лобират за „Набуко”, подкрепян от САЩ и Европейския съюз. Ще се постарая да дам оценка на различни специалисти и наблюдатели за реалността на двата проекта.
Проектите „Набуко” и „Южен поток” не трябва да се разглеждат като конкуриращи от гледна точка на ориентацията на потребителския пазар, тъй като двата проекта заедно ще осигуряват едва неголяма част от предполагаемия внос на газ от Европа към 2020 година, смята експертът по енергийните въпроси на аналитичния център „Кавказ” Ашот Егиазарян Според него, прогнозите за обема на употреба на газ в Европа към 2020 година ще нарасне до 650 млрд. куб.м. годишно., докато в същото време обемите на вноса в 2020 година се планират на равнището на 450-500 млрд- куб.м. Получава се така, че при реализирането на проектите „Южен поток” и „Набуко” заедно ще осигуряват едва 13-14% от общия обем на европейския внос на газ.
При всички случаи, „Южен поток” изглежда по-привлекателен в търговско отношение. Освен това той е важен проект не толкова за „Газпром” или Русия, но и за европейския континент – той е реален проект с реални цели, и което е най-важното - с твърде реалистични източници на природен газ. И както заяви прессекретарят на премиера на Русия, Дмитрий Песков, „в сегашната икономическа ситуация могат да оцелеят единствено икономически осъществими проекти, само те могат да бъдат икономически изгодни.

ПЛЮСОВЕТЕ НА „ЮЖЕН ПОТОК”

Ресурсната база на „Южен поток” е средноазиатския газ, а суровинната – газ от газотранспортната система на Русия. Освен това Русия има договор с Туркмения. Проектът „Южен поток” предвижда транспортиране на газ по територията на Русия, през Черно море, заобикаляйки Турция. По такъв начин „Южен поток” не изхожда от интересите на Турция, която като има предвид предимствата на стратегическото си местоположение, претендира на ролята на „Евроазиатски енергиен коридор”. Транзитната политика на Анкара е нацелена на превръщането на страната в основен играч за нефтогазовия транзит от Русия, Каспийския басейн и Близкия изток на световните пазари. И в това отношение властите на България би трябвало да имат предвид тези амбиции на южната съседка, която се стреми да я измести от ролята на важен енергиен център на Балканите и в Европа. Та нали в случая става дума за националните интереси! „Южен поток” има предимство, тъй като намалява зависимостта на Европа от газ, транзитиран по територията на Турция и в значителна степен съкращава транзитните разходи и рискове. Желанието на Русия е да диверсифицира маршрутите на транспортиране на газ в Европа, за да не зависи от такива страни като Украйна, Белорусия или Турция.
Когато говорим за намаляване ролята на Турция, като транзитна страна, трябва да се има предвид, че по този начин нараства ролята на такива страни като България и Гърция, които имайки предвид проекта на нефтопровода Бургас- Александруполис се превръщат във важен стратегически възел в Европа. Освен това за сметка на реализирането на „Южен поток”, България и Гърция получават възможност да си осигурят доходи в размер на 300 млв. долара годишно и заедно с това да повишат политическата и транзитната си роля.

МИНУСИТЕ НА „НАБУКО”

Всичко, горепосочено за „Южен поток”, не може да се каже за „Набуко”, който предвижда транспортиране на средноазиатски, азърбайджански и близкоизточен газ, в това число възможно и ирански. Ще стигнат ли средноазиатските ресурси за реализирането на няколко проекта, като имаме предвид наличието на други такива за транспортиране на туркменски газ? Ашхабад има намерение да пристъпи към реализиране на споразумения по проекта на новия газопровод „”Туркмения- Китай” за осигуряване на износ ежегодно на 30 млрд.куб.метра туркменски природен газ в КНР вече през 2009 година?
Освен това, има още един голям проблем – „Набуко” предполага строителството на газопровод, който ще преминава по дъното на Каспийско море, чийто юридически статут не е решен. Друг проблем е, ще успее ли „Набуко” да осигури съответните обеми газ от Иран и Ирак, като имаме предвид наличието на политически проблеми в тази страни, и отношенията на първата със САЩ?. За сега реално по тръбопровода „Набуко” може да се транспортира единствено азърбайджански газ от местонаходището Шах-Дениз.
След всичко гореспоменато, мисля че за България в крайна сметка са изгодни и двата проекта. Но в същото време, поради нерешените въпроси около „Набуко”, не трябва да се протака подписването на съответните споразумения с Русия, защото за „Газпром” има и резервен вариант за транзита от Черно море за Европа – през територията на Румъния, а не през България. Тогава България ще загуби значително, и в икономически, и в геостратегически план.

Уважаеми, г-н Денчев,
Благодаря ви за участието в блога и се надявам това да бъде по-често. Молбата ми е да изпратите на блога ваша снимка, която ще поместя в колонката на постоянните читатели. Включете за участие в блога и българския сайт ваши приятели и познати. Това е много важно, когато може би има възможност за подновяване на радиопредаванията за България на FM вълни.
На вашия въпрос по повод посещението на С. Станишев в Москва и преместената среща с президента Дмитрий Медведев. По време на преговорите между двете делегации възникнаха спорни въпроси, които не успяха да се решат до срещата с Медведев. Затова тя беше отложена за по-късно, след като двамата премиери се срещнаха и в тяхно присъствие беше парафирано споразумението по проекта "Южен поток". Българската страна настояваше, и аз смятам че това е правилно, транзитирането на газ по "Южен поток" да се извършва по нов газопровод, докато руската страна настояваше това да става по сегашния газопровод, по който България получава газ за своите нужди и препраща за Турция, Македония и Гърция. Аргументите на София бяха ,че в случай на извънредни ситуации, както по време на януарската газова криза, България, както и другите три страни, за които се подава газ, ще бъдат ощетени и това ще създаде трудности. В крайна сметка българското предложение беше прието и това може с право да се смята за голям успех. Другите въпроси по "Южен поток" са относно таксата за транзитиране по българска територия и възможността за увеличаване на доставките на газ, което се предполага ще бъде уточнено до подписването на споразумението в средата на май.
Вторият важен въпрос за България беше премахването на посредниците по доставкит на газ за нуждите на страната. Такива посредници са "Овергаз" и швейцарската фирма WIEE.
Както отбеляза Владимир Путин, " на "Газпром" му е все едно но кого продава газ, но премахването на посредниците е сложен процес и затова трябва да се види какво може да се направи в правното поле, за да се излезе на преки отношения с други контрагенти в България. Ако "Газпром" има преки договорни задължения пред това юридическо лице, то съществуват определени процедури за излизане от досегашните договорни отношения с посредниците". Това съществува поради корпоративните интереси на "Газпром", но мисля че при настойчивост и адекватност от българска страна, въпросът може да бъде решен.
През дните на посещението на С. Станишев в Москва имаше нюанси на много политика и много бизнес, на корпоративно поведение. Но това е нормално при воденето на такива важни и сложни преговори. А това, че някои български медии сензационно обявиха за пренебрегване на българския премиер от руския президент, говори за пълното неразбиране на нещата, за сложността на обсъжданите въпроси, по които в крайна сметка България отстоя националните си интереси.
Ще очаквам още мнения и въпроси от вас, вашите приятели и близки.
Сърдечни поздрави Румен Попов

КАКВО ПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИЯ ОТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ”?

Ще напомня на нашите читатели, че в края на 2006 година руската компания „Атомстройекспорт”спечели тендера за строителството на двата блока на АЕЦ „Белене”, а през 2007 година беше подписано споразумение между България и Русия, след като проектът беше одобрен от Европейската комисия по енергетика като напълно отговарящ на изискванията за безопасност и екология. „Атомстройекспорт” ще реализира проекта в партньорство с френската компания „Арева” и германската „Сименс”. По този начин започва и сътрудничество между Русия и европейските страни в атомната енергетика. Москва е заложила авторитета си в АЕЦ „Белене”, тъй като на практика централата е нейна „визитна картичка” в Европа и връща страната на европейския ядрен пазар. „Атомстройекспорт” изгражда леководни реактори от новото поколение едновременно в Индия, Иран и Китай, завърши доставките на оборудване за унгарската АЕЦ „Пакш”, а в началото на годината беше подписано споразумение с Украйна за строителството на два реактора за АЕЦ.
Какво е значението на АЕЦ „Белене” за България? Преди всичко задоволяване на нуждите на страната от електричество, особено след спирането на 3-ти и 4-ти блока на АЕЦ „Козлодуй”, допълнително възможности за изнасяне на електрическа енергия за съседните страни. АЕЦ „Белене” ще произвежда ток на най-изгодна цена, когато започне работа през 2015 година, заяви г-н Джурица Танкосич, старши вицепрезидент на американската корпорация „Уорли Парсънс”, започнала работа по проекта през 2004 година. Според него, подобно на всеки дългосрочен мегапроект и себестойността на строежа на АЕЦ „Белене” подлежи на индексиране според инфлацията. „И въпреки всички обстоятелства, които неминуемо ще повлияят върху себестойността на проекта, вие ще имате ток на възможно най-ниска цена”, подчерта старши вицепрезидентът на „Уорли Парсънс”.
Втора атомна сега има най-изгодна базова цена от 3,8 млрд. евро. Независимо от кризата, няма отлив на изпълнение на големи ядрени проекти в Европа и развиващите се страни.”Ние ще направим всичко възможно на финала себестойността на централата да е два пъти по-ниска, в сравнение с другите ядрени проекти в света”, заяви г-н Танкосич. Сега, цената на електроенергията в България е най-ниската в сравнение с другите страни на ЕС. С влизането на „Белене” в експлоатация, съществуват реалните шансове тази танденция да се запази.. А както заяви премиерът Сергей Станишев, проектът има особено значение в условията на финансовата и икономическата криза, тъй като за неговото реализиране ще бъдат включени стотици фирми и създадени хиляди работни места. Освен това, както съобщиха от пресслужбата на „Атомстройекспорт”, разработеният от компанията вариант на централата позволява в АЕЦ „Белене” да се произвежда и топлинна енергия за битовите нужди на града.
Според г-н Танкосич,, България трябва максимално бързо да реши въпроса с финансирането на проекта. Миналата година Москва предложи на българската страна необходимия кредит. Тогава София взе пауза в решението си. Сега в условията на икономическата криза, този въпрос стои с особена острота. По време на преговорите на С. Станишев в Москва, премиерът Владимир Путин заяви, че проблемът може да бъде решен с отпускане на заем от Русия.
В момента в света се строят 43 атомни реактора, а е обявено изграждането на още 106. Международната агенция за атомна енергия /МАЕЕ/ води преговори с 50-60 страни за намеренията им да строят атомни централи. Само преди 4 години броят им е бил наполовина, което е ясна индикация за неоспоримият факт, че светът ще потребява все повече енергия. Проектът „Белене” се изгражда в съответствие с енергийната стратегия на страната и е безалтернативен по отношение на осигуряването на екологично чиста енергия не само за България, но и за Балканския регион. Той е изключително важен за енергийната независимост на страната, независимо от агресивните критики в тази насока на някои медии и определени кръгове в България.

Уважаеми, г-н Димитров!

Благодаря Ви и за вашата бърза реакция на моя последен коментар. Пиша за събития като очевидец и изказвам личното си мнение, без да се съобразявам с официалното становище на България и Русия. Вие сте напълно прав за това, че хиляди български слушатели са лишени да слушат радиопредаванията на „Гласът на Русия”, но както казват руснаците „Еще не вечер”. Преди два-три месеца, когато стана известно, че ще закриват радиопредаванията на български/а бяха прекратени предавията на още 12 езика/, започнах активна дейност против закриването им. Написах аргументирани писма да 17 души от висшия ръководен ешалон на Русия – Дмитрий Медведев, Владимир Путин, Сергей Лавров, Евгени Примаков и т.н. На този етап не успях да се преборя, но като резултат на среща ме покани новият председател на радиокомпанията Андрей Бистрицкий, който приветства моите рубрики „Лично мнение” и „Откровен разговор” на сайта, блога и каза, че сега се водят преговори за радиопредавания на FM вълни. Ако завършат успешно, то без съмнение България ще бъде една от първите, за които ще се възстановят радиопредаванията.
За тази цел изключително важно е вашето, на вашите приятели и познати активно участие с мнения, въпроси и т.н. в авторската ми рубрика на сайта в интернет и на блога. Това ще бъде най-големият принос и коз, потвърждаващ интереса на българската слушателска и читателска аудитория, за да бъдат подновени радиопредаванията за България. Имам следната молба – вие, вашите приятели и познати, когато пишете изпратете вашите снимки, които ще поставя в колонката „постоянни читетели”
Още веднъж Ви благодаря и се надявам на вашата помощ, която в крайна сметка е за нашето общо дело.
Сърдечни поздрави Румен Попов

РУСКА КУХНЯ. РЕЦЕПТИ ОТ ТЪЩАТА

Още като студент в Москва, отначало с предубеждение се отнасях и по-трудно свиквах с руската кухня. При възможност в общежитието с българите от нашия курс се готвехме български ястия. А вероятно, същото се наблюдава и при другите народи, та нали човек от дете свиква с определени вкусове, които с годините все повече се утвърждават. За едни страни е характерна по лютива кухня, за други умерена, за трети – съвсем неутрална, за която българите биха казали – безвкусна. Аз не съм консерватор и във всяка национална купня откривам вкусни и интересни неща. Обичам да готвя, защото това те откъсва от журналистическата професия, това те релаксира, успокоява. И на базата на дългогодишното си пребиваване в Русия, ще предлагам на читателите на моя блог традиционни руски рецепти, които се надявам, че на някои от вас ще се харесат и по този начин ще разнообразите менюто си.

руски борщ

Продукти:половин неголяма зелка, 3-4 картофа, средно голямо червено цвекло, 1 морков, 1 глава лук, 2 домата/ или доматена паста/, 1 пиперка, магданоз, копър, дафинов лист, черен пипер/зърна/, лимонов сок, сметана, сол.
Приготвяне / пъри вариант/ Зелето се нарязва на ситно, залива се със студена вода заедно с главата лук/цяла/ и сол и се слага да ври в по-голяма тенджера. След като закипи, се слагат картофите, нарязани на две половинки. След 25 минути картофите се изваждат и се стриват. След това се слагат обратно в тенджерата заедно със цвеклото, срязано на две. Свареният лук се изважда. След 10 минути се слага ситно нарязаният морков. След 20 минути цвеклото се изважда, настъргва се на ренде и заедно с нарязаните домати и пиперката се слагат в тенджерата. Добавя се дафиновия лист, черния пипер, магданоза и копъра. Борщът ври още 10 минути и накрая се добавя лимоновия сок. При сервиране се слага сметана на вкус.
Втори способ. Процедурата със зелето, лука и картофите се повтаря. Обеленото цвекло се настъргва на ренде. Заедно със ситно нарязания морков, доматите и пиперката леко се запържва в тиган, като накрая се добавя малко от бульона. След като зелето се свари и се пасират картофите, сместа от тигане се добавя в тенджерата заедно с дафиновия лист, черния пипер, магданоза, копъра и сол на вкус. Борщът ври още 20-30 минути и накрая се добавя лимоновия сок. И при сервиране се слага сметана на вкус.

СЕЛЬОДКА В „КОЖУХ”

Продукти: 2 средно големи сельодки, 3-4 картофа, 1 средно голямо цвекло, 2 моркова, 250-300 грама майонеза.
Приготвяне. Сельодката се почиства много добре и се нарязва на парченца. Морковите, цвеклото и картофите се сваряват. Сварените картофи се нарязват на дребно, морковите и цвеклото се настъргват на ренде. Всички продукти се нареждат в порцеланова чиния в следния ред: първи пласт картофи, след това сельодка, моркови, цвекло. И този ред се повтаря. Най-отгоре се намазва с майонеза.
Но имайте предвид! Консумирането на сельодка в „кожух” изисква едно важно условие - добре охладена и проверена водка! Приятен апетит!