9 ноември 2009 г.
    
     Уважаеми читатели на блога.
 Извинявам се за дългата пауза в нашето общуване. Отпуска и технически причини - очаква се  обновяване на сайта на български език на радиостанция "Гласът на Русия", от който ще можете да кликвате на моя блог. По всяка вероятност това ще стане в навечерието на  Нова година. А до тогава ще продлжим контактите  на този блог.
    В последния си анализ определено посочих появилия се вакуум в българо-рускикте отношения. Имах предвид преди  всичко политико-икономическите връзки, които до голяма степен определят и развитието на сътруничеството в други области. Тогава един читател на блога остро реагира на моята оценка и посочи като пример издаването на руски език на книга на български автор. Да, в областта на културата двустранните връзки,както  се казва,"се движат по план". В края на октомври в три града на Русия - Москва, Санкт-Петербург и Велики Новгород  беше проведена "Неделя на български филми" в рамките на Годината на България в Русия. Да, България беше главен експонат на Международната изложба на книгата в Моска. Едва ли някъде в българскит медии сте прочели или чули, че последното мероприятие, меко казано, беше провалено. До последния момент българската страна не беше заплатила за аренда  на площ за павилиона. И в крайна сметка, "главният експонат" разположи щандче на площ от 100 кв.м. А за пример,  Индия като  главен гост на изложбата разположи експонатите си на стотици квадратни метри. Организаторите на българския щанд се оправдаваха с новото правителство, липсата на  преемственост и т.н.
     Мълчанието на българското правителство и премиер по съвместните с Русия и Гърция енергийни проекти, за което писах преди месец и половина, продължава. На срещата в Гданск между руския и българския премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, българската страна поиска два месеца за да определи окончателно позицията си по енергийните проекти. Този срок изтече, и какво? Нищо, отново познатото мълчание. В изявленията на премиер и министри могат да се открият неаргументирани,  некомпететни и двусмислени парадокси.  Съдете сами.Тези дни Бойко Борисов заяви, че "проектът на нефтопровода  Бургас-Александруполис няма да бъде реализиран без гаранции за екологична безопасност". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата с екс-канцлера на Германия Йошка Фишер  подчерта, че България ще участва в строителството на газопровода "Набуко". Според него проектът предвижда 30% собствено финансиране/ 300 млн. евро/ и 70% заемно финансиране - общо над 1 млрд. евро.  Трайков е убеден, че за важни енергийни проекти трябва да се намерят средства дори и в ситуация на криза. А само преди един месец министърът на финансите Симеон Дянков категорично заяви по повод АЕЦ "Белен", че идеята за този проект няма икономическа аргументация и не е бил публично обсъждан, че България в условията на световна икономическа и финансова криза не може да се позволи огромни разходи за големи енергийни проекти.
   На  всичко това се казва "двойни стандарти". Защо премиерът въобще не се сети да каже, че и за газопровода "Набуко" са необходими гаранции за екологична безопасност? Кога  участието на България в него е било публично обсъждано? Някой да е представил технико-икономическото обоснование  на този проект? Същият  Трайчо Трайков заявява, че ако България ще губи пари от участието си в газопровода "Южен поток", то няма да участва в него. А кой е дал гаранции и за какви печалби, които България може да получи от участието си в "Набуко"? Да не говорим, че дори западни наблюдатели и специалисти поставят под голям въпрос осъществяването на проекта.
   Що се отнася до АЕЦ "Белене" , то  пак според Трайков, в течение на един месец ще бъде избран консултант по проекта на строителството на "Белене", на който му предстои да решава въпросите на финансирането, в това число и продажба на значителна част от акциите на българската страна. А според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова," сега властите провеждат финасов аудит на проекта и оценяват  неговата жизнеспособност и тази работа може да отнеме година, година и половина". Съгласете се, че всички тези изявления  на българските власти са не само неконструктивни, необосновани и некомпетентни, но най-меко казано некоректни, нарушаващи елементарните отношения между двама равноправни партньора. Ако съдбата на АЕЦ "Белене" е решена, то за това следва честно и открито да се каже на българската общественост и на руската страна. Защо тогава продължават строителните работи на площадката на АЕЦ "Белене" според договореностите, подписани от двете страни? Защо "компетентното" българско правителство, което смята проекта за нецелесъобразен, не анулира подписаните от предишното правителство споразумения с Русия? И защо българските данъкоплатци трябва да плащат за извършените досега строителни работи в Белене, ако това е обречен на замразяване проект?  За  съжаление, много въпроси, много протиоречия и парадокси и нито един нормален точен и аргументиран отговор.
   В следващите си материали, тъй като темите за българо-руските връзки избледняват и се ограничават, ще правя кратък анализ и на най-важните събития в Русия, които в една или друга степен са свързани с международния живот  и  са предмет на коментари и анализи на чуждестранните медии.
    Румен  Попов
 

ПОЛИТИКА НА МЪЛЧАНИЕТО

Уважаеми читатели на блога!
  Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на  подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това  турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
  Много от читателите на  българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за  Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия,  диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско  сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените  визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
    В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По  съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание.  Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
    Румен Попов

  "ИСТОРИЯТА НАПОМНЯ И ПРЕДУПРЕЖДАВА"

   
  Предлагам на читателите на блога, и особено на Анонимный, който е историк, тема за размисъл. Анонимный няколко пъти спомена за ГУЛАГ, за репресиите на режима на Сталин, за милионите жертви. Връщайки се към онази епоха, да се опитаме да оценим реакцията и отношението днес сред руското общество на тези не толкова далечни събития.

   На 11 юри 1929 година Съветът на народните комисари, на основание на решение на Политбюро на ВКП/б/, приел постановление "За използване на трута на углавните затворници". Документът предвиждал създаването на мрежа от лагери в отделните райони на страната със цел тяхната колонизация за разработване на "природните богатства с използване на труда на лишените от свобода". Така  се появил ГУЛАГ. О този момент и до смъртта на Сталин, икономическото разивитие на СССР пряко зависело от успехите на наказателната система, доставяща практически безплатна работна сила за "великите строежи на социализма". На 14 юли тази година вестник "Время новостей" публикува данни на основата на официални документи. Общио за съществуването на ГУЛАГ, в него са починали повече от 1 милион и 100 хиляди души, повече от 800 хиляди са починали в затвори и колонии. ГУЛАГ бил разформирован в съответствие със заповед на министретството на външните работи на СССР от 25 януари 1960 година.
   Какво е отношението на обществото в съвременна Русия към тези събития?
В началото на 90-те години на пика на демократичния подем, страната с упование осъждаше престъпленията на съветските власти, култа на личността, лагерите и репресиите. Но през 2000-та година сотуацията коренно се промени. Ръководителят на Комитета по международните работи на Държавната дума Константин Косачов оценява промяната така:"На нас ни предстои да анализираме собствената си история. Има опити за героизация на Сталин, когато нашите комунисти излизат на демонстрации с неговите  портрети и това улеснява задачата на нашите опоненти, тъй като в чужбина се създава впечатление, че у нас сталинският режив не е достатъчно осъден. С него е съгласен и Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки и анализи:" У нас нямаше покаяние. В Германия беше направено всичко, за да не възникват никакви положителни асоциации с името на Хитлер.,  а нас Сталин едва не спечели конкурса, провеждан по телевизията "Името на Русия".
   Тези дни правозащитните органи във Воронеж демонтираха плакати с портрети на Сталин, разположени по улиците на града. Веднага последва гневна реакция на ръководителя на комунистите Генадий Зюганов:"Сталин беше човек с огромна няра в съзидателната мощ на своя народ, и тази вяра беше утвърдена със ценатана живота  на милиони хора, тъй като се утвърждавала с практически дела". Милионите жертви на сталинските репресии Зюганов окачествил "като съзнателни през героичния период на страната". А скандалът във Воронеж той определил, като "част от варварската кампания по унищожаване на историческата памет". Въпреки, че и досега край Ворониж откриват нови и нови погребения на разстреляните през периода на репресиите.
   А по данни на анкета на Социологическия център на Руската академия, най-голям авторитет сред населението на предишните ръководители на държавата се ползва именно Сталин, а мнозинството от анкетираните биха искали да върнат на Русия статута на велика държава дори в ущърб на собственото си благополучие. Към това бих добавил, че в интернет активно се обсъжда темата за канонизацията на Сталин като свети на Руската православна църква.
   Заедно с тези модели възникна агресивния мит за  "Сталин - ефективният мениджър на 20 век". Неговите апологети, оперирайки с наименованията промишлени гиганти, милиони тонове полезни изкопаеми и килотри железопътни линии и пътища, в най-добрия случай не вземат под внимание количеството човешки живота, отнети по време на изграждането на тези "строети на социализма", а в най-лошия, смятат тези жертви за оправдани. "Целта оправдава средствата". Но целта се оказа непостижима, а средствата - непоправими. "Ние до сега не сме изживяли идеологията на насилие и неуважение на достойнството и въобще на човешкия живот", заявява Александър Ципко, водещ програмата "Червен кът" на телевизионния канал "Русия", доктор на философските науки. "Хората у нас не разбират, че Сталин е  реализирал най-лошите черти на болшевизма в най-жестоката форма. В Русия няма абсолютно  никаква идеологическа кампания за преодоляване на тези комплекси на болшевизма и за разкриване на престъпленията на този ужасен период", посочва Александър Ципко. А аз си задавам въпроса "Нима човешката памет е толкова къса?".
    Румен Попов

  

Уважаеми Генадий,
Преди всичко искам да Ви благодаря за участието в блога и за оценката на сайта на български на радиокомпания „Гласът на Русия”. На вашия въпрос „Какво може да се очаква от руско-американските преговори в Москва?” ще отговоря кратко, като се надявам по-подробно да анализирам резултатите от преговорите на американския президент Барак Обама в Москва.

Не случайно започващите на 6 юли в Москва руско-американски преговори са в центъра на вниманието на световните медии. От състоянието и развитието на тези отношения до голяма степен зависи сигурността на планетата, успеха на борбата с предизвикателствата на 21-ия век – неразпространението на ядреното оръжие, разоръжаването, международния тероризъм, създаването на нова система на сигурност на европейския континет, наркотрафика и т.н.
Последните две години от президенството на Джордж Буш затормозиха развитието на руско-американските отношения, а по някои основни въпроси ги изостриха. С новата американска администрация, начело с Барак Обама, Русия, а и международната общност, свързва определени надежди на подобряване на руско-американските отношения. През последните години светът стана друг. Старият баланс на силите е разрушен, а не знаем какъв ще бъде новия и кога ще се формира. Стратегическите предизвикателства за Русия и САЩ станаха други, затова асиметрията практически няма това значение, както преди 10-15 години. По глобалните проблеми между Москва и Вашингтон има допирни точки. И задачата на президентите на двете страни в Москва е да намерят обща почва за по-тясно сътрудничество в бъдеще. Русия и САЩ имат общи интереси и различни приоритети. И затова трябва да се търси баланс на интересите и приоритетите. И по различните въпроси трябва да се правят отстъпки и компромиси, за да може като общ резултат да се получи надеждно сътрудничество по въпросите, които са жизнено важни и за САЩ, и за Русия.
Интересно е мнението на влиятелния американски политолог Том Грем за предстоящите преговори в Москва. Той смята, че не може да се очаква от тези преговори бърз резултат, пробив в руско-американските отношения, но американската страна е готова стъпка по стъпка да подобрява тези отношения, осъзнавайки какво иска до постигне след 3-5 години. Един от главните въпроси, който също ще бъде обсъден в Москва, е за загрижеността на Русия от разполагането на елементи на американската ПРО в Европа – в Полша и Чехия. Самият факт, че активното придвижване на тези планове от бившия президент Джордж Буш, засега е стопирано и се очаква окончателно решение не по-рано от есента, говори за това, че новата американска администрация е готова да обсъди с руската страна необходимостта от създаването на такава ПРО в Европа. В същото време Москва предлага да бъде създадена обща система за ПРО с използване на руски радари. От друга страна, Вашингтон е обезпокоен от сътрудничеството на Москва с Техеран в областта на атомната енергетика. И по двата въпроса при желание биха могли да бъдат намерени компромисни, задоволяващи и двете страни решения.
Терминът „презареждане” на руско-американските отношения беше озвучен от новата американска администрация. Остава да се надяваме, че тези отношения действително е необходимо и могат да бъдат презаредени в интерес на двете страни, на световната общност.
Румен Попов

Овации за българския филм "Раци" на Иван Черкелов на Московския международен кинофестивал

Днес в руската столица завърши 31-ият Московски международен кинофестивал. Във връзка с Годината на България в Русия, програмата "Фокус върху съвременното българско кино" се проведе в рамките на един от най-престижните кинофоруми в света. Невероятен шанс за седмото изкуство на България беше да представи някои от най-успешните си филми на подобен международен форум, смятат организаторите от министирството на културата на България и "Националния филмов център". Проявата беше осъществена със сътрудничеството на министерството на културата на Русия, "Фест филм" и 31-ия Московски фестивал, където България участва и в конкурсната програма с филма "Паци" на режисьора Иван Черкелов.
Ето какво сподели в екслузивно интервю за кореспондента на радио "Гласът на Русия" официалният представител на "Мосфилм" за Балканите със седалище в София, кураторът на програмата "Фокус върху съвременното българско кино" Владимир Ястреба.
- Как оценявате участието на България в 31-ия Московски международен кинофестивал?
- Мисля, че това е много важно събитие и участието на България в него беше специално подготвено, още повече в Годината на България в Русия. Прожек;иите на български филми в Москва, и изобщо в Русия, е подарък за руските зрители, които през последните години нямат възможността да гледат често български филми. А онези, които бяха представени в програмата "Фокус върху съвременното българско кино" и "Раци" на Иван Черкелов, са нови филми и това предостави на руските зрители и конокритиците възможността да оценят в каква насока се развива българското кино. Що се отнася до ,частието на филма "Раци", който на 23 юни беше представен на журито на фестивала, на многобройните акредитирани чуждестранни и руски журналисти, на кинокритици, също може да се оцени като важно събитие и добра традиция на Московския фестивал с участието на български филми. Това показва, че българското кино расте, развива се и заслужава вниманието на такива престижни кинофестивали, какъвто е Московския.
- Как според Вас руската публика и кинокритиците възприеха представянето на българските филми?
- Ние всеки ден гледахме прожекции на различни филми и за мен, който се занимава с руско кино в България, ми беше многи приятно, че руските зрители реагират много достойно и могат да оценят добрите филми. Така беше и на представянето на филма "Раци" на Иван Черкелов. Що се отнася до реакцията на кинокритиците и присъстващите журналисти на пресконференцията с творческия състав на филмовия екип, то имаше изключително много въпроси, което говори за интереса към българското кино. Още по-радостно е, че след прожекцията на филма, залата се огласи от бурни и продължителни ръкопляскания. А това за създателите на филма "Раци" е най-голямата награда.
В програмата "Фокус върху съвременното българско кино" бяха включени шест игрални филми -"Разследване" на Иглика Трифонова, "Обърната елха" на Иван Черкелов и Васил Живков, Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров, "Шивачки" на Людмил Тодоров, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и филмът "15%, създаден от петнайсет режисьори. Имах възможност да гледам три от тези филми и съм напълно съгласен с оценката на Владимир Ястреба, че българското кино бележи възход, развива се и достойно може да представи България на международни форуми.
Румен Попов

ИСТОРИЯТА НАПОМНЯ И ПРЕДУПРЕЖДАВА

Уважаеми анонимен!
Съгласен съм с вашето предложение при първото ви участие в блога, че ще бъде добре ако бъде открита историческа рубрика, която ще включва не само историческите съветско-български и руско-български връзки, но и други по-значими събития в света. "Историята напомня и предупреждава" - така ще се нарича новата рубрика.
С активното си участие в блога, вие засегнахте много интересни въпроси за съветско-българските отношения преди и по време на Втората световна война, за самата война. По образование не съм историк, но съм специалист по международните отношения. Втората световна война я изучавахме две години в Московския държавен институт за международни отношения. Прочел съм/и с интерес продължавам да чета/ много исторически документи, но далеч не смятам, че съм капацитет, особено за Втората световна война. Приближаването на 70-та годишнина от началото на Втората световна война дава нови импулси за дебати за произхода на най-великата трагедия в историята на човечеството, за отговорността за нея и историческите уроци за днешния свят. Преосмислянето на историческия опит е естестевн процес, обусловен от появата на нови документални данни, от смяната на поколенията и еволюция на историческата памет.
Аз съм съгласен с вашето мнение, че не само за Втората световна война, но и за всички по-цначими събития, преди всичко трябва да се опираме на данните, на архивните материали, а не да пишем историята в зависимост от политическата конюнктура. Както тези дни в материал за Втората световна война, руският историк Борис Соколов подчерта, "историческата истина трябва да я търсят историците, а не чиновницете. А последните само не трябва да пречат на изследователите". Същият историк в статия във вестник "Новая газета" от 22 юни тази година пише, че още в съветски времена историята на Великата отечествена война е била изопачена в резултат от действията на съветските официални историци. Някои от тях се тиражират и днес, макар и в малко модернизиран вид. Най-главното от тези изопачения е броят на човешките загуби на Съветския съюз и Германия.
Сталин през 1946 година въвел в оборот цифрата 7 млн. дущи. Това са военните загуби. По времето на Хрушчов се появи цифрата 20 млн. Тя също включваше жертвите както сред мирното население, така и сред военните. Нова цифра - 27 млн. души във войната се появи през годините на преустройството, която се сочи и до днес. Общо загубите на СССР във Втората световна война се оценяват на 43,3 млн. души, от които 16-17 члн. се падат на мирното население.
А що се отнася до вашето сътресение и учудване от някои руски публикации, че военните действия на Германия срещу СССР са започнали преди прочитането от Шуленберг на заявление на германското правителство пред Молотов и връчването на нота-мемораднум на съветския посланик в Берлин от министъра на външните работи на Германия, то за това също има противоречиви мнения. За по-голяма точност и конкретика, основаваща се на архивни документи, в близко време ще се постарая да получа отговор от авторититен руски историк, което веднага ще публикувам на блога.
Румен Попов

УРОЦИТЕ НА ЮЖНООСЕТИНСКО-ГРУЗИНСКИЯ КОНФЛИКТ И
НА ВОЙНАТА В ИРАК

Тези дни станаха две събития, които без съмнение ще променят мнението на международната общност за значителни събития, към които имат пряко отношение много европейски страни, в това число и България. Завърши работата на комисията на Европейския съюз по разследване на причините за конфликта в Кавказ през август 2008 година, а английското правителство прие решение за провеждане на независимо разследване на всички обстоятелства за участието на Англия във войната в Ирак.
Само в някои български медии се появиха кратки съобщения по тези събития. Надявам се, че поне читателите на българския сайт на „Гласът на Русия” ще научат по-големи подробности около тези събития.
До края на юни комисията на ЕС трябва да представи изводите си на ръководството на Евросъюза. Кореспондентът на германското списание „Шпигел” Уве Клусман успял да се запознае с още не обнародваните документи на комисията. Реалните факти, събрани по време на изследването, достатъчно определено отговарят на главния въпрос за отговорността за разпалването на войната в Кавказ. Експертите не са намерили никакви потвърждения на твърденията на грузинския президент Михаил Саакашвили за това, че руска колона с 150 танка влязла в Южна Осетия на 7 август. Обратното, членовете на комисията отбелязват, че Саакашвили концентрирал 12,000 войници и 75 танка още сутринта на 7 август. Като явна улика се възприема отказа на Тбилиси да предостави на комисията грузинската заповед № 2 от 7 август 2008 година, която се смята за ключов документ и за следващите военни директиви.
В резултат мнозинството членове на комисията са склонни да приемат извода, че започнал войната с нападение на 7 август срещу Южна Осетия грузинският президент Михаил Саакашвили. Събраните факти отхвърлят версията на Саакашвили, че неговата страна станала невинна жертва на руската агресия. Освен това, много членове на комисията смятат, че подкрепата на Саакашвили от страна на Запада/и не само/, особено във военната област, е спомогнала за курса на Грузия към конфронтация.
Второто събитие засяга войната в Ирак. Най-после след почти тригодишна съпротива, лейбъристкото правителство на Гордън Браун се съгласи за провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак.Трябваше ли Лондон да се въвлича в тази война заедно с Вашингтон? До колко е било обосновано решението на правителството да влезе в Ирак без мандат на ООН? Можеше ли да бъдат избегнати огромните жертви сред мирното население? Тези въпроси постоянно задаваха опозицията и редовите английски граждани, а вероятно и много граждани в България.
Многовековната история на човечеството показва, че политиците, започващи война, и онези, които ги подкрепят, трябва да знаят, че рано или късно техните действия ще бъдат подложени на най-подробен независим анализ. Те трябва да разбират, че заблуждаването и циничната лъжа по отношение на своя народ, е безнадеждна работа. Непременно ще настъпи момент, когато ще трябва да се отговаря за извършеното.
България, както вече споменах, е пряко свързана със събитията в Кавказ и Ирак. Българското ръководство запази мълчание за агресията на САЩ и Англия срещу суверенен Ирак, а по-късно изпрати и военен контингент. В пясъците на тази арабска страна, далеч от родината, загинаха български войници, а за пребиваването на контингента бяха изразходване десетки милиони долари. А по отношение на събитията в Южна Осетия през август 2008 година, българските ръководители не споменаха нито дума за варварската грузинска агресия срещу мирното население на републиката, за хилядите невинни жертви и разрушенията. Но затова пък, България продаваше/може би и сега/ оръжие на режима на Саакашвили, президент и премиер изразиха съболезнования за загиналите грузинци по време на военните действия. За жертвите на южноосетинския народ - нито дума, като че ли такива изобщо не е имало. Ще напомня, че когато през 1999 година американските и натовските самолети бомбардираха Белград и други югославски градове, когато загиваха мирни жители на тази страна, българското правителство на „демократите” и президентът Петър Стоянов не дадоха въздушен коридор над България за самолети на министерството по извънредните ситуации на Русия с хуманитарни товари за оказване на помощ на ранените и пострадалите. Тогава с нехуманна цена българските власти заплатиха за встъпването в НАТО.
Но историята неведнъж е доказвала, че не винаги мълчанието е злато.Не е ли твърде висока цената, която плаща официална София с мълчанието си за това, че страната е член на НАТО и ЕС? Професорът от Бирмингамския университет Уйлям Стенли по повод провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак посочва, „че е необходимо да се направят изводи, които да предпазят бъдещите политици от погрешни решения”. Дано това разберат и бъдещите български политици.
Румен Попов

Здравейте,уважаеми читатели на блога, и специално г-н Владимиров и Анонимен.
Радвам се, че по време на моето отсъствие, с диалога си поддържате блога и то в един достоен и приличен стил. Важното е в тази полемика да няма обидени. Несъгласието с тезата, мнението на дру читател не означава, че няма полза от дискусия. Анонимен поставя за обсъждане много интересни теми. Съгласен съм, че на блога трябва да има рубрика за историята на руско-българските отношения, на Русия. Това е изключително интересно за по-младото поколение, което не е било свидетел на много събития. И това ще се опитам да направя, но нали създадох блога неотдавна, а за това е необходимо време. Ще се постарая да потърся компетентни руски историци, аналитици, които да могат да отговорят на поставени от Вас конкретни въпроси. Да, действително някои от архивите все още са закрити, но през изминалите години бяха открити много, които по-рано също се смятаха за поверителни.
Един от въпросите, който дискутираха Анонимен и г-н Владимиров е за паметниците. Моето лично мнение е, че каквито и да са паметниците, в чест или памет на каквото и събитие да са поставени, те не трябва да се разрушават. Защото това е част от историята на всяка страна, която не може да се изтрие. Спомням си едно пътуване до Испания при моя добър приятел Карлос, което ми показа много от забележителностите на тази страна. Недалеч от Мадрид, на огромен стръмен хълм се издига величествен паметник, построен от Франко в негова чест. По време на строителството са загинали много испанци. Попитах Карлос, как се отнася към този паметник на диктатора Франко. Той спокойно ми отговори, че това е епизод, период от историята на неговата страна, и той трябва да напомня на сегашните и бъдещите поколения за диктаторския режим, за да не се повтаря повече никога. Защото който не помни своята история, той няма и бъдеще. С всяка година все повече осъзнавам логиката на мислене и разбиране на историческите събития на Карлос. А как например, да се оценяват действята на някои от прибалтийските републики, където паметници на съветски войни се рушат или преместват, а на тяхно място се издигат обелиски и мемориали на националистически групировки,сътрудничели с нацистите? Нима това е историята и истината за Втората световна война и за приноса на съветския народ в освобождението на техните страни от германските окупатори? Защо трябва да се пречупва съзнанието на младото поколение в посока, която няма нищо общо с действителните факти от историята, и специално за Втората световна война?

Добре е, че в България паметниците в памет на руските освободители от османското иго се съхраняват и почитат. А що се отнася до паметника на Альоша в Пловдив, прав е г-н Владимиров, че това действително е събирателен образ на руските войници, отдали живота си за освобождението на европейските страни от фашистките войски, почит към милионите жертви от страна на Съветския съюз. А нима, това пак е моето лично мнение, беше правилно да се разруши мавзолея на Г.Димитров? Аз лично съм против мавзолеите и смятам за достойно решението на децата на Г.Димитров/с Бойко Димитров сме състуденти от Москва/ да погребат останките на своя баща. А какво , и на кого пречеше ефирната кокетна сграда на мавзолея ? Защо например, не се използва за създаването на музей на Г.Димитров, който има значителен принос в разобличаването на инсинуациите на германските националисти за подпалването на Райхстага. А освен това Г-Димитров, като генерален секретар на Коминтерна има заслуга за спасяването на редица известни международни дейци от преследването на хората от НКВД. Разполагам със сведения от архивите за такива случаи. Или сградата на мавзолея можеше да бъде музей на развитието на България за периода до 1989 година. Нима не е имало такъв период в историята на България? Нима всичко в онези години е било в черни цветове?
Или какво спечели руският народ, и по-конкретно московчани, от събарянето на паметника на Ф.Дзержински в Москва? Нима също не е имало такъв период в руската история, когато под "железната ръка" на Феликс са загинали хиляди невинни хора? Но той можеше да бъде като предупреждение за поколенията, които никога не трябва да допуснат съществуването на подобна система. А и паметници на диктатора Салазар в Португалия съществуват и никой няма намерение да ги разрушава или премества. Всеки народ си има своя история - с черни и светли страници. Но това е неговата история и тя не може да се преписва. В противен случай обществето ще се превърне в хора без памет, които ще предават на следващите поколения изопачена картина на собствената си история.
С това завършвам краткото си участие в дискусията с постоянните и новите читатели на блога. Надявам се, тези дни да се спра на по-конкретна тема от актуалните събития в руско-българските отношения.
Румен Попов

   
  Уважаеми читатели на блога!  
Благодаря на онези, които са забелязали моето отсъствие. От 12 май бяха 20 дни в отпуск, а след завръщането почина тъст ми - Пьотър Михайлович Шаститко, известен индолог, доктор на историческите науки, ветеран от Втората световна война, автор на повече от 100 минографии и 4 книги, който до последния ден, въпреки преклонната си възраст - 86 години, работеше в Института по ориенталистика към Руската академия на науките.
 Надявам се, че сега ще продължем нашия диалог. Радвам се, че такъв се създава и между участниците в блога и то в  дух на взаимно уважение на мнението на всеки от вас. Защото единствено в такъв дух може да се провежда достойна обмяна на мнения.Дори мненията на всички читатели на блога да не съвпадат по някои въпроси, важното е да научим и за други гледни точки. Та нали както казват, истината се ражда в спора.
  Още веднъж благодаря на участниците в блога и се надявам на неговото по-нататъшно активизиране.
   С уважение   Румен Попов

Уважаеми, анонимни читатели на блога,
съгласен съм с първия от тях, който смята, че на блога трябва да се обсъждат щекотливи, спорни и интересни теми. Ще се постарая от моя страна, те да бъдат повече. Но и вие предлагайте такива.
На втория анонимен, който засяга въпроси на Втората световна война, мястото на България в нея, отношението на Съветския съюз, ще отговоря следното. Това е тема за дълъг и обстоен разговор. На какво се основава оценката ви за това, че Русия е с най-цинично отношение спрямо България? Никъде в официални изявления или документи на съветските и на руските правителства въобще не е споменавано определението "нацистка България". Вие правилно посочвате, че СССР не скъса дипломатическите отношения с България по редица съображения, за някои от които и вие посочвате. А що се отнася до обявяване на война на България от страна на Съветския съюз, то това е повече от логично - та нали България беше съюзник на Германия, на която вече беше обявена война?
И в същото време и до днес по-възрастното поколение от руснаците помни, а по-младите знаят, че лично цар Борис и неговото правителство направиха така, че нито един евреин от България не беше интерниран в концлагери в Германия, нито един български войник, за разлика от другите съюзници на Германия, не замина за фронта за да воюва срещу Червената армия. Ако сте прочели в някое националистическо издание за "нацистка България", това няма нищо общо, дори рязко се осъжда от официалните власти на Русия.
Румен

„ЮЖЕН ПОТОК” ИЛИ „НАБУКО”?

В последно време твърде много се говори за диверсификация на маршрутите на доставка на природен газ. И на първо място се споменават два проекта – „Южен поток” и „Набуко”. България подкрепя и двата проекта, тъй като за страната ще бъде изгодно да транспортира газ на Балканския полуостров и Европа, да стане важен енергиен център и което не е на последно място, да получа стотици милиони долари от транзитни такси. Но повече българските власти лобират за „Набуко”, подкрепян от САЩ и Европейския съюз. Ще се постарая да дам оценка на различни специалисти и наблюдатели за реалността на двата проекта.
Проектите „Набуко” и „Южен поток” не трябва да се разглеждат като конкуриращи от гледна точка на ориентацията на потребителския пазар, тъй като двата проекта заедно ще осигуряват едва неголяма част от предполагаемия внос на газ от Европа към 2020 година, смята експертът по енергийните въпроси на аналитичния център „Кавказ” Ашот Егиазарян Според него, прогнозите за обема на употреба на газ в Европа към 2020 година ще нарасне до 650 млрд. куб.м. годишно., докато в същото време обемите на вноса в 2020 година се планират на равнището на 450-500 млрд- куб.м. Получава се така, че при реализирането на проектите „Южен поток” и „Набуко” заедно ще осигуряват едва 13-14% от общия обем на европейския внос на газ.
При всички случаи, „Южен поток” изглежда по-привлекателен в търговско отношение. Освен това той е важен проект не толкова за „Газпром” или Русия, но и за европейския континент – той е реален проект с реални цели, и което е най-важното - с твърде реалистични източници на природен газ. И както заяви прессекретарят на премиера на Русия, Дмитрий Песков, „в сегашната икономическа ситуация могат да оцелеят единствено икономически осъществими проекти, само те могат да бъдат икономически изгодни.

ПЛЮСОВЕТЕ НА „ЮЖЕН ПОТОК”

Ресурсната база на „Южен поток” е средноазиатския газ, а суровинната – газ от газотранспортната система на Русия. Освен това Русия има договор с Туркмения. Проектът „Южен поток” предвижда транспортиране на газ по територията на Русия, през Черно море, заобикаляйки Турция. По такъв начин „Южен поток” не изхожда от интересите на Турция, която като има предвид предимствата на стратегическото си местоположение, претендира на ролята на „Евроазиатски енергиен коридор”. Транзитната политика на Анкара е нацелена на превръщането на страната в основен играч за нефтогазовия транзит от Русия, Каспийския басейн и Близкия изток на световните пазари. И в това отношение властите на България би трябвало да имат предвид тези амбиции на южната съседка, която се стреми да я измести от ролята на важен енергиен център на Балканите и в Европа. Та нали в случая става дума за националните интереси! „Южен поток” има предимство, тъй като намалява зависимостта на Европа от газ, транзитиран по територията на Турция и в значителна степен съкращава транзитните разходи и рискове. Желанието на Русия е да диверсифицира маршрутите на транспортиране на газ в Европа, за да не зависи от такива страни като Украйна, Белорусия или Турция.
Когато говорим за намаляване ролята на Турция, като транзитна страна, трябва да се има предвид, че по този начин нараства ролята на такива страни като България и Гърция, които имайки предвид проекта на нефтопровода Бургас- Александруполис се превръщат във важен стратегически възел в Европа. Освен това за сметка на реализирането на „Южен поток”, България и Гърция получават възможност да си осигурят доходи в размер на 300 млв. долара годишно и заедно с това да повишат политическата и транзитната си роля.

МИНУСИТЕ НА „НАБУКО”

Всичко, горепосочено за „Южен поток”, не може да се каже за „Набуко”, който предвижда транспортиране на средноазиатски, азърбайджански и близкоизточен газ, в това число възможно и ирански. Ще стигнат ли средноазиатските ресурси за реализирането на няколко проекта, като имаме предвид наличието на други такива за транспортиране на туркменски газ? Ашхабад има намерение да пристъпи към реализиране на споразумения по проекта на новия газопровод „”Туркмения- Китай” за осигуряване на износ ежегодно на 30 млрд.куб.метра туркменски природен газ в КНР вече през 2009 година?
Освен това, има още един голям проблем – „Набуко” предполага строителството на газопровод, който ще преминава по дъното на Каспийско море, чийто юридически статут не е решен. Друг проблем е, ще успее ли „Набуко” да осигури съответните обеми газ от Иран и Ирак, като имаме предвид наличието на политически проблеми в тази страни, и отношенията на първата със САЩ?. За сега реално по тръбопровода „Набуко” може да се транспортира единствено азърбайджански газ от местонаходището Шах-Дениз.
След всичко гореспоменато, мисля че за България в крайна сметка са изгодни и двата проекта. Но в същото време, поради нерешените въпроси около „Набуко”, не трябва да се протака подписването на съответните споразумения с Русия, защото за „Газпром” има и резервен вариант за транзита от Черно море за Европа – през територията на Румъния, а не през България. Тогава България ще загуби значително, и в икономически, и в геостратегически план.

Уважаеми, г-н Денчев,
Благодаря ви за участието в блога и се надявам това да бъде по-често. Молбата ми е да изпратите на блога ваша снимка, която ще поместя в колонката на постоянните читатели. Включете за участие в блога и българския сайт ваши приятели и познати. Това е много важно, когато може би има възможност за подновяване на радиопредаванията за България на FM вълни.
На вашия въпрос по повод посещението на С. Станишев в Москва и преместената среща с президента Дмитрий Медведев. По време на преговорите между двете делегации възникнаха спорни въпроси, които не успяха да се решат до срещата с Медведев. Затова тя беше отложена за по-късно, след като двамата премиери се срещнаха и в тяхно присъствие беше парафирано споразумението по проекта "Южен поток". Българската страна настояваше, и аз смятам че това е правилно, транзитирането на газ по "Южен поток" да се извършва по нов газопровод, докато руската страна настояваше това да става по сегашния газопровод, по който България получава газ за своите нужди и препраща за Турция, Македония и Гърция. Аргументите на София бяха ,че в случай на извънредни ситуации, както по време на януарската газова криза, България, както и другите три страни, за които се подава газ, ще бъдат ощетени и това ще създаде трудности. В крайна сметка българското предложение беше прието и това може с право да се смята за голям успех. Другите въпроси по "Южен поток" са относно таксата за транзитиране по българска територия и възможността за увеличаване на доставките на газ, което се предполага ще бъде уточнено до подписването на споразумението в средата на май.
Вторият важен въпрос за България беше премахването на посредниците по доставкит на газ за нуждите на страната. Такива посредници са "Овергаз" и швейцарската фирма WIEE.
Както отбеляза Владимир Путин, " на "Газпром" му е все едно но кого продава газ, но премахването на посредниците е сложен процес и затова трябва да се види какво може да се направи в правното поле, за да се излезе на преки отношения с други контрагенти в България. Ако "Газпром" има преки договорни задължения пред това юридическо лице, то съществуват определени процедури за излизане от досегашните договорни отношения с посредниците". Това съществува поради корпоративните интереси на "Газпром", но мисля че при настойчивост и адекватност от българска страна, въпросът може да бъде решен.
През дните на посещението на С. Станишев в Москва имаше нюанси на много политика и много бизнес, на корпоративно поведение. Но това е нормално при воденето на такива важни и сложни преговори. А това, че някои български медии сензационно обявиха за пренебрегване на българския премиер от руския президент, говори за пълното неразбиране на нещата, за сложността на обсъжданите въпроси, по които в крайна сметка България отстоя националните си интереси.
Ще очаквам още мнения и въпроси от вас, вашите приятели и близки.
Сърдечни поздрави Румен Попов

КАКВО ПЕЧЕЛИ БЪЛГАРИЯ ОТ АЕЦ „БЕЛЕНЕ”?

Ще напомня на нашите читатели, че в края на 2006 година руската компания „Атомстройекспорт”спечели тендера за строителството на двата блока на АЕЦ „Белене”, а през 2007 година беше подписано споразумение между България и Русия, след като проектът беше одобрен от Европейската комисия по енергетика като напълно отговарящ на изискванията за безопасност и екология. „Атомстройекспорт” ще реализира проекта в партньорство с френската компания „Арева” и германската „Сименс”. По този начин започва и сътрудничество между Русия и европейските страни в атомната енергетика. Москва е заложила авторитета си в АЕЦ „Белене”, тъй като на практика централата е нейна „визитна картичка” в Европа и връща страната на европейския ядрен пазар. „Атомстройекспорт” изгражда леководни реактори от новото поколение едновременно в Индия, Иран и Китай, завърши доставките на оборудване за унгарската АЕЦ „Пакш”, а в началото на годината беше подписано споразумение с Украйна за строителството на два реактора за АЕЦ.
Какво е значението на АЕЦ „Белене” за България? Преди всичко задоволяване на нуждите на страната от електричество, особено след спирането на 3-ти и 4-ти блока на АЕЦ „Козлодуй”, допълнително възможности за изнасяне на електрическа енергия за съседните страни. АЕЦ „Белене” ще произвежда ток на най-изгодна цена, когато започне работа през 2015 година, заяви г-н Джурица Танкосич, старши вицепрезидент на американската корпорация „Уорли Парсънс”, започнала работа по проекта през 2004 година. Според него, подобно на всеки дългосрочен мегапроект и себестойността на строежа на АЕЦ „Белене” подлежи на индексиране според инфлацията. „И въпреки всички обстоятелства, които неминуемо ще повлияят върху себестойността на проекта, вие ще имате ток на възможно най-ниска цена”, подчерта старши вицепрезидентът на „Уорли Парсънс”.
Втора атомна сега има най-изгодна базова цена от 3,8 млрд. евро. Независимо от кризата, няма отлив на изпълнение на големи ядрени проекти в Европа и развиващите се страни.”Ние ще направим всичко възможно на финала себестойността на централата да е два пъти по-ниска, в сравнение с другите ядрени проекти в света”, заяви г-н Танкосич. Сега, цената на електроенергията в България е най-ниската в сравнение с другите страни на ЕС. С влизането на „Белене” в експлоатация, съществуват реалните шансове тази танденция да се запази.. А както заяви премиерът Сергей Станишев, проектът има особено значение в условията на финансовата и икономическата криза, тъй като за неговото реализиране ще бъдат включени стотици фирми и създадени хиляди работни места. Освен това, както съобщиха от пресслужбата на „Атомстройекспорт”, разработеният от компанията вариант на централата позволява в АЕЦ „Белене” да се произвежда и топлинна енергия за битовите нужди на града.
Според г-н Танкосич,, България трябва максимално бързо да реши въпроса с финансирането на проекта. Миналата година Москва предложи на българската страна необходимия кредит. Тогава София взе пауза в решението си. Сега в условията на икономическата криза, този въпрос стои с особена острота. По време на преговорите на С. Станишев в Москва, премиерът Владимир Путин заяви, че проблемът може да бъде решен с отпускане на заем от Русия.
В момента в света се строят 43 атомни реактора, а е обявено изграждането на още 106. Международната агенция за атомна енергия /МАЕЕ/ води преговори с 50-60 страни за намеренията им да строят атомни централи. Само преди 4 години броят им е бил наполовина, което е ясна индикация за неоспоримият факт, че светът ще потребява все повече енергия. Проектът „Белене” се изгражда в съответствие с енергийната стратегия на страната и е безалтернативен по отношение на осигуряването на екологично чиста енергия не само за България, но и за Балканския регион. Той е изключително важен за енергийната независимост на страната, независимо от агресивните критики в тази насока на някои медии и определени кръгове в България.

Уважаеми, г-н Димитров!

Благодаря Ви и за вашата бърза реакция на моя последен коментар. Пиша за събития като очевидец и изказвам личното си мнение, без да се съобразявам с официалното становище на България и Русия. Вие сте напълно прав за това, че хиляди български слушатели са лишени да слушат радиопредаванията на „Гласът на Русия”, но както казват руснаците „Еще не вечер”. Преди два-три месеца, когато стана известно, че ще закриват радиопредаванията на български/а бяха прекратени предавията на още 12 езика/, започнах активна дейност против закриването им. Написах аргументирани писма да 17 души от висшия ръководен ешалон на Русия – Дмитрий Медведев, Владимир Путин, Сергей Лавров, Евгени Примаков и т.н. На този етап не успях да се преборя, но като резултат на среща ме покани новият председател на радиокомпанията Андрей Бистрицкий, който приветства моите рубрики „Лично мнение” и „Откровен разговор” на сайта, блога и каза, че сега се водят преговори за радиопредавания на FM вълни. Ако завършат успешно, то без съмнение България ще бъде една от първите, за които ще се възстановят радиопредаванията.
За тази цел изключително важно е вашето, на вашите приятели и познати активно участие с мнения, въпроси и т.н. в авторската ми рубрика на сайта в интернет и на блога. Това ще бъде най-големият принос и коз, потвърждаващ интереса на българската слушателска и читателска аудитория, за да бъдат подновени радиопредаванията за България. Имам следната молба – вие, вашите приятели и познати, когато пишете изпратете вашите снимки, които ще поставя в колонката „постоянни читетели”
Още веднъж Ви благодаря и се надявам на вашата помощ, която в крайна сметка е за нашето общо дело.
Сърдечни поздрави Румен Попов

РУСКА КУХНЯ. РЕЦЕПТИ ОТ ТЪЩАТА

Още като студент в Москва, отначало с предубеждение се отнасях и по-трудно свиквах с руската кухня. При възможност в общежитието с българите от нашия курс се готвехме български ястия. А вероятно, същото се наблюдава и при другите народи, та нали човек от дете свиква с определени вкусове, които с годините все повече се утвърждават. За едни страни е характерна по лютива кухня, за други умерена, за трети – съвсем неутрална, за която българите биха казали – безвкусна. Аз не съм консерватор и във всяка национална купня откривам вкусни и интересни неща. Обичам да готвя, защото това те откъсва от журналистическата професия, това те релаксира, успокоява. И на базата на дългогодишното си пребиваване в Русия, ще предлагам на читателите на моя блог традиционни руски рецепти, които се надявам, че на някои от вас ще се харесат и по този начин ще разнообразите менюто си.

руски борщ

Продукти:половин неголяма зелка, 3-4 картофа, средно голямо червено цвекло, 1 морков, 1 глава лук, 2 домата/ или доматена паста/, 1 пиперка, магданоз, копър, дафинов лист, черен пипер/зърна/, лимонов сок, сметана, сол.
Приготвяне / пъри вариант/ Зелето се нарязва на ситно, залива се със студена вода заедно с главата лук/цяла/ и сол и се слага да ври в по-голяма тенджера. След като закипи, се слагат картофите, нарязани на две половинки. След 25 минути картофите се изваждат и се стриват. След това се слагат обратно в тенджерата заедно със цвеклото, срязано на две. Свареният лук се изважда. След 10 минути се слага ситно нарязаният морков. След 20 минути цвеклото се изважда, настъргва се на ренде и заедно с нарязаните домати и пиперката се слагат в тенджерата. Добавя се дафиновия лист, черния пипер, магданоза и копъра. Борщът ври още 10 минути и накрая се добавя лимоновия сок. При сервиране се слага сметана на вкус.
Втори способ. Процедурата със зелето, лука и картофите се повтаря. Обеленото цвекло се настъргва на ренде. Заедно със ситно нарязания морков, доматите и пиперката леко се запържва в тиган, като накрая се добавя малко от бульона. След като зелето се свари и се пасират картофите, сместа от тигане се добавя в тенджерата заедно с дафиновия лист, черния пипер, магданоза, копъра и сол на вкус. Борщът ври още 20-30 минути и накрая се добавя лимоновия сок. И при сервиране се слага сметана на вкус.

СЕЛЬОДКА В „КОЖУХ”

Продукти: 2 средно големи сельодки, 3-4 картофа, 1 средно голямо цвекло, 2 моркова, 250-300 грама майонеза.
Приготвяне. Сельодката се почиства много добре и се нарязва на парченца. Морковите, цвеклото и картофите се сваряват. Сварените картофи се нарязват на дребно, морковите и цвеклото се настъргват на ренде. Всички продукти се нареждат в порцеланова чиния в следния ред: първи пласт картофи, след това сельодка, моркови, цвекло. И този ред се повтаря. Най-отгоре се намазва с майонеза.
Но имайте предвид! Консумирането на сельодка в „кожух” изисква едно важно условие - добре охладена и проверена водка! Приятен апетит!

БЪЛГАРИЯ СЕ ВЛИВА В „ЮЖЕН ПОТОК”

Тази седмица беше богата на прояви на руско-българското сътрудничество в рамките на Годината на България в Русия. Двудневното работно посещение в руската столица на премиера на България Сергей Станишев се следеше с особен интерес не само от руската и българската общественост, но и от редица европейски страни. След официалното откриване на мащабната Национална българска търговско-промишлена изложба от премиерите на двете страни, каквато не е имало от 20 години, настъпиха напрегнати разговори на българския премиер с Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Обсъждаха се въпросите на енергийното сътрудничество. Тук влизат такива проекти, като нефтепровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”.
Спорни въпроси между двете страни имаше по „Южен поток” и доставките на руски газ за България. Разногласията между „Газпром” и неговите български партньори носеха чисто технически характер. Въпросът не е прост, тъй катотой е тясно свързан с днешната стопанска дейност, със сегашните доставки на газ. Вече са подписани контракти до 2030 година. Всичко това трябваше да се обвърже в общ пакет, приемлив както за руската, така и за българската страна. „Днес тези договорености бяха парафирани и това означава, че никакви разногласия повече не останаха” потвърди руският премиер Владимир Путин след преговорите си с българския премиер Сергей Станишев. Това е главният резултат на преговорите на руското ръководство с българския премиер С.Станишев.
България предложи за газопровода „Южен поток” да бъде изградена на територията на страната отделна газопреносна мрежа, а не да се използва съществуващата, тъй като това в отделни случаи може да доведе до нарушаване на обемите на доставки на газ за България и транзита за Турция, Гърция и Македония. В крайна сметка, руската страна се съгласи с искането на България. Новият тръбопровод на „Южен поток” през страната ще бъде собственост на България и Русия – 50% на 50%. Подобно е съотнешението на собственост между „Газпром” и италианската компания „ЕНИ”, страни-съучредители на „Южен поток” на тръбопровода по дъното на Черно море.
На преговорите в Москва, българската страна отново постави въпроса за отпадане на посредниците /”Овергаз”/ при доставките на руски газ за България. По този повод, премиерът Владимир Путин посочи, че „за „Газпром” е безразлично дали ще работи с частни или с държавни компании Това не е политически въпрос, а икономически., и е сложен от юридическа и корпоративна гледна точка, тъй като при сключени вече споразумения ощетената страна може да търси обезщетения по съдебен път при неспазване на договорите. Проблемите са само на експертно ниво, които аз съм убеден, че ще бъдат изчистени”.


И така, Русия и България парафираха документ за строителството на българския участък на газопровода „Южен поток” и след две седмици „Газпром” и „Булгаргаз” ще подпишат документа, което според Путин ще стане в Сочи. Неясността, която до сега съществуваше около „Южен поток”, даде повод да си спомним за „Набуко”. Този газов проект, предполагащ да се транзитира газ заобикаляйки Русия, е напомпен с политически пиар. Сега, когато руско-българският проект е парафиран, за твърде скъпият „Набуко”, явно трябва да се забрави. Както и за напрежението което се привидя в отношенията между Москва и София на някои български медии. В действителност, конкуренцията на двата проекта е по-скоро политическа, отколкото икономическа –онзи, който привърже към тръбата си европейските страни, ще има върху тях влияние. Именно за това Русия активно води преговори с потенциалните участници в строителството на „Южен поток”. И както отбеляза аналитикът на корпорация „Financial Bridge” Дмитрий Александров, парафирането на документите по „Южен поток” вече може да се смята за поредна победа.
Да, преговорите на българския премиер в Москва преминаха напрегнато и сложно. Тъй като по такъв род въпроси всяка от страните търси своята максимална изгода, своите интереси. И както подчерта С.Станишев, „той е много доволен, че предложението на българската страна беше прието. А българският президент Георги Първанов, коментирайки резултатите от руско-българските преговори в Москва заяви, че „България е успяла да защити националните си интереси за „Южен поток” и че споразуменията позволяват на страната ни да бъде сериозен фактор в транзита и снабдяването с природен газ”. А оценката на руските медии е, че този път България не само е спечелила дузпа, но е и вкарала гола. За да бъда по-точен аз бих добавил, че „футболната” среща между българския отбор/С.Станишев и екип/ и руския/Владимир Путин и екип/ играха мач с една врата, която се нарича „Южен поток” и който и отбор да вкара гол, резултатът при всичко случаи е от полза за този проект, за енергийното сътрудничество между двете страни. И както заявиха от българското правителство, „има пълно разбиране и конструктивизъм от руска страна по отношение на „Южен поток” Преговорите по този проект ще продължат, но при ясна политическа основа”. Посещението на българския премиер Сергей Станишев в Москва и успешно приключилите преговори още веднъж показват, че при наличие на политическа воля и желание от двете страни, каквито и трудни моменти и проблеми да възникват в двустранното сътрудничество, в крайна сметка те могат да бъдат решени.

Уважаема Екатерина,

С удоволствие ще отговоря на Вашия интересен и важен въпрос, по кои проблеми на международната политика позициите на България и Русия съвпадат, и по кои се различават.
Няма да се спирам подробно на дългогодишната история на българо-руските отношения, ще се опитам да проследя периода през последните 10-15 години.Промените в България след 1989 година, смените на правителства и президенти до 2000-та година, без съмнение дадоха негативен отпечатък върху българо-руските отношения. След това последва подготовката и встъпването на България в НАТО и Европейския съюз, и естествено, съответните корекции във външната политика на страната. Годините, когато управляващите в България провеждаха политика на дистанциране от Москва, негативно се отразиха върху търговско-икономическите отношения между нашите страни. България загуби традиционните си ниши на огромния руски пазар, които бързо бяха заети от други страни /предимно от бившите социалистически от Европа/. Замрази се производството и износа за Русия на продукция от много отрасли на българската икономика. След 2000-та година започна постепенно нормализиране на отношенията. Последва встъпването на България в НАТО и ЕС, което в известна степен се отрази и на българо-руските отношения, на позициите на София и Москва по международните проблеми.
И така, по кои въпроси позициите на двете страни съвпадат, или са близки? Преди всичко по въпросите на сигурността в Европа и света, борбата срещу тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и търговията с хора, по уреждането на близкоизточния въпрос, за ръководната роля на ООН в решаването на най-важните проблеми на съвременността, включително регионалните конфликти, отчасти по разоръжаването /България, за разлика от Русия, все още не е ратифицирала Договора за обикновените въоръжени сили в Европа/, по енергийната безопасност в Европа, по укрепването и развитието на крайчерноморските организации.
По кои въпроси на международната политика Москва и София имат различни позиции? За по-голямата част от тях важна роля играят проамериканските и проатлантически нюанси в българската външна политика. Още преди встъпването на България в НАТО, за да получи подкрепата на Вашингтон и Брюксел, българският управляващ екип реши да се покаже по-голям католик от Папата. Де-факто България подкрепи жестоките бомбардировки на НАТО срещу Югославия, като не разреши на руски самолети на министерството по извънредните ситуация, натоварени с лекарства и храни да прелетят през въздушното пространство на България. А в същото време, Гърция /член на НАТО/ не разреши американски танкове да преминат през нейна територия на път за Югославия.
Българското правителство без много да се замисля побърза да признае независимостта на Косово, а Москва – не. Стъпка, която в никакъв случай не допринася за укрепването на стабилността на Балканите, а дори може да я подкопае, имайки предвид амбициите на Прищина за създаване на Велика албанска държава /Косово, Албания, част от Македония, населена с албанци/. По балканските въпроси, официална София стриктно и послушно изпълнява препоръките на Вашингтон и Брюксел. България подписа със САЩ споразумение за разполагане на нейна територия на американска база. Добре, че за разлика от Румъния, внесе в документа важни уточнения – в базата да не се разполага ядрено оръжие и тя да не се използва за действия срещу трети страни. А въобще е интересно, от кого ще защитава България тази база, може би от Русия???
Различават се позициите на България и Русия и по кавказските проблеми. За разпалената от Грузия война срещу Южна Осетия и Абхазия, българските ръководители и медии заговориха едва на 9-10 август, когато руски армейски части отблъснаха грузинските войски и започнаха да ги разгромяват. Никой дори не спомена за трагичната нощ срещу 8 август, когато грузинската армия изпепели столицата на Южна Осетия, Цхинвали, когато въоръжените и обучени от американски инструктори войници на Грузия разстрелваха от упор беззащитни мирни жители на републиката – жени, деца, старци, руски военнослужещи от миротворческия контингент. Да не забравяме, че България е продавала оръжие на Грузия, Затова пък и президентът, и премиерът и министърът на външните работи побързаха да изразят съболезнования за загиналите грузински „герои”. България оказа материална помощ само на грузинския народ. За жертвите и пострадалите на Южна Осетия – нито дума. Мисля, че в дадения случай става дума за морал, за елементарно човешко състрадание към всички загинали и пострадали в този конфликт! Южна Осетия и Абхазия провъзгласиха своята независимост. Те, според много западни специалисти и наблюдатели, имат много повече основание за това, отколкото Косово. В случая в действие са отново двойните стандарти.
България, въпреки основателните възражения на Москва, подкрепя разширяването на НАТО на Изток, включването в алианса на Грузия, Украйна, разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана в Чехия и Полша. А в същото време, 70% от чехите са против строителството на американски радар недалеч от Прага. Добре е, че новата американска администрация на Барак Обама започва по-реалистично да реагира на развитието на международната обстановка и има надежда за „презареждане” на отношенията с Русия. Може би това ще накара официална София да провежда по-балансирана външна политика, което в крайна сметка ще бъде от полза за страната ни. Да, България е независима суверенна страна и тя трябва да отстоява преди всичко националните си интереси във всички области. Но всичко зависи от това, как ще го направи, и най-важното – да не бъде за сметка на други, да не накърнява техните интереси, независимо дали това е Русия, съседна балканска или кавказска държава. Казват, че човек трябва да се учи от грешките си и по възможност да не ги повтаря. Остава да се надяваме, че и това ще стане в България, независимо от това, какви политически сили са на власт. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

ЗДРАВЕЙТЕ, ТОВА СЪМ АЗ

При откриването на моя блог, бих искал да направя едно уточнение. Независимо, че живея и работя в Русия, в моите материали ще ви представям събития такива, каквито са, без розова светлина и нямам намерението да изпълнявам ролята на защитник или адвокат на Русия, на ролята й в руско-българските отношения, на международната арена. В продължение на 13 години в радиопредаванията на „Гласът на Русия” имах две постоянни авторски рубрики - „Споделени мисли” и „Откровен разговор”. Самото им заглавие подсказва, че в тях изразявах моето лично виждане, гледна точка не само по отношение на двустранните отношения, но и по важни международни проблеми, които понякога не съвпадаха с официалната позиция на Русия и България. Но което е главното – те даваха възможност за открито изразяване на оценката ми за едно или друго събитие. Слушателите активно участваха в тази открита дискусия със свои въпроси, мнения, оценки. За съжаление от 30 март радиостанция „Гласът на Русия” прекрати предаванията за България и сега съществува единствено български сайт в интернет/ruvr.ru и след това избирате България/. Моите две авторски рубрики също ще присъстват на този сайт и се надявам да участвате и в тях. В българския сайт в интернет ще има също така препращане към моя блог.

Уважаеми читатели, ще ми бъде много приятно да установим контакт, да бъдем събеседници по най-различни теми, от които се интересувате и които ви вълнуват.

МОСКОВЧАНИ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА СПАСЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА
ДРЕВНА ТРАКИЯ

„Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”, представени на изложбата, открила се тези дни в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва,, намериха възторжен прием у руските специалисти и любители на древни раритети. Изложбата, което ще работи до 21 юни, се показва в рамките на Националната програма „Година на България в Русия” и е безспорно важно средство за ново сближаване между нашите народи. Да не забравяме, че траки и скити не само са живели в географска близост, те са обменяли културни ценности във вид на царски дарове, царските дворове сключвали династически бракове - всичко това са знаци на мирни добросъседски отношения. По този начин се проследява още една връзка в древността между българския и руския народи.
Повече от 200 експоната демонстрират изкуството на Тракия, както в древността гърците наричали територията на днешна България. Изминаха хилядолетия, и земята на България, съхранява в себе си съкровищата на тракийци, които се появиха на бял свят за да разкрият майсторството на древните художници и да приповдигнат завесата на тайната на техния мироглед.
Собственикът на колекцията Васил Божков отделя огромни средства за реставриране на намерените произведения. Достатъчно е да спомена, че стойността на представените на изложбата в Москва древни експонати възлиза на сумата 58 милиона евро. Божков предоставя експонатите на своята колекция за тяхното изучаване и научна публикация., води активна дейност за популяризирането на изкуството на древна Тракия. Той се стреми да върне вече изнесените тракийски изделия в България, купувайки тракийски произведения на изкуството на чуждестранни аукциони и у частни колекционери. Около колекцията на В. Божков се водят много разговори. Некои го осъждат, смятайки, че подобен вид колекциониране стимулира „черната археология”. Но има и други, които са мнозинство – те разбират, че днес държавата не е в състояние да спре грабителските разкопки и В. Божков с дейността си на колекционер буквално спасява произведенията на древното изкуство на Тракия.
Организираният от В.Божков фонд „Тракия”си поставя благородните задачи по съхраняването, изучаването и популяризирането на историко-културното наследство на България. Не случайно на втория ден след откриването на изложбата беше проведена научна конференция с участието на български и руски специалисти – археолози, историци изкуствоведи, реставратори, - които заедно трябва да решават много проблеми около историята на представените експонати, времето в което са били изработени.. и т.н.
А как оценяват изложбата известни руски специалисти? Ето какво заяви в екслузивно интервю генералният директор на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока, докторът на историческите науки Александър Седов.
„Изключително се радвам на открилата се изложба „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на В. Божков”, още повече, че тя е разположена в нашия музей. Когато миналата година се срещнахме в Москва с професор Иван Маразов и той ми разказа за тази колекция, показа ми каталози, аз възприех идеята с голям ентузиазъм. И действително, експонатите са изключителни и с тях може да се гордее всеки музей в света. Това е достояние на България, с което тепърва ще се запознават хиляди и хиляди хора в много страни на света. В продължение на една година продължиха съвместните усилия на руски и български специалисти и резултатите от техния труд са вече на обозрението на многобройните любители- московчани и гости на руската столица на древното изкуство на траките. Убеден съм, че изложбата ще има огромен успех”, каза накрая Александър Седов.
„Колекцията на В. Божков е една от най-големите сбирки на древността за такъв важен за древния свят регион като Тракия. каза заместник-директорът на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока, докторът на историческите науки Тигран Мкртчян.” За Москва, за научната общественост, за широката публика на България, Русия, на Европа и целия свят е много важно представянето на тези съкровища. И мисля, че подобна изложба ще даде нов импулс за изучаването на изкуството на древна Тракия през различни периоди и ще послужи като много добър пример за това, как частни колекционери могат да сътрудничат с науката и как те могат да демонстрират културно-историческото наследство на своята родина, да го съхраняват не само в България, но и да го представят на целия свят, в частност в Русия”, каза накрая Тигран Мкртчян.
При разговорите на Александър Седов с Васил Божков, руската страна изрази желание да организира сведващата изложба на експонати от Римската империя, каквито фондация „Тракия” притежава. И така, щафетата на културното сътрудничество между Русия и България ще продължи

СВЕТЛИН РУСЕВ: РАДВАМ СЕ НА АКТИВИЗИРАНЕТО НА РУСКО-
БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ

Със Светлин Русев, както много западни специалисти го определят като безспорния маестро в българската живопис, сме много добри, стари приятели. Нашите разговори в тесен кръг продължаваха до късно през нощта. Много от тях съм записвал на магнетофон. Ето един цитат от неговите концентрирани мисли, които важат не само за художниците, но и за всички други професии: „Нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а със цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение”.
И все пак, независимо от популярността на Светлин Русев, може би за по-младото поколение, кратко ще напомня за него. Светлин Русев е един от най-известните български художници, действащ член/ академик/ на Българската академия на науките, на Руската академия на изкуствата, член на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио. Картините му са в музеи и частни колекции по цял свят. Познават го в Маями, Лондон, Москва, Рим, Санкт-Петербург, Виена, Берлин. Светлин Русев преминава през всякакви житейски изпитания – „народен художник”, близък на Людмила Живкова, десидент, депутат, приятел на Ванга. Според него картината на нова България е „трудна работа”. Званията не го интересуват. „Рембранд не е бил народен художник”, напомня Светлин.
И ето след много години пауза, отново се срещнахме в Москва. Той беше почетен гост на изложбата на произведения от Софийската градска галерия в музея на Церетели и на „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков” в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва. Моите въпроси бяха свързани с българо-руските културни връзки, за неговата оценка на колекцията на Васил Божков, която предизвиква нееднодзначни мнения в България. Ето какво сподели моят приятел Светлин Русев, който въпреки неговите 76 години, изглежда все така бодър, оптимистичен и пълен с енергия творец.
„Много се радвам, че имам възможността да участвам в Дните на българската култура в Москва в рамките на Годината на България в Русия, и то в една такава сериозна проява като изложбата „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”. Културните отношения между България и Русия не са нито от вчера, нито от днес, те имат своя дългогодищна и богата история. За хора като мен, които са работили с представителите на руската култура, и мои колеги, представяли българското изкуство в Русия, имат особено значение, и то най-вече за много трудни моменти за България – руската култура, руските колеги са подавали ръка на помощ на България. Спомням си навремето моят учител Дечко Узунов беше попаднал в много тежка ситуация през 70-те години на миналия век. Неговите творби, които тогава бяха критикувани в България, намериха възторжен прием именно в Москва, където той представи своята изложба. И с мен се получи същата ситуация през 1988 година – и отново руските колеги ми помогнаха да представя своя изложба в Москва, която премина при много голям успех и възторжено беше приета от руските критици и ценителите на изкуството.
В този смисъл отношенията между България и Русия имат малко и личен момент, който е показател за сериозното отношение на Русия към България. Ние имахме много тесни връзки с руските художници на времето. Много проблеми които трудно се решаваха тогава в Съветския съюз, а по-късно и в Русия, ги решавахме в България и обратното. Много се радвам, че сега отново се активизират връзките между двете страни в областта на културата. Свидетелство за това е и изложбата в Москва на произведения от Софийската градска галерия във връзка с 80-та годишнина на българската живопис, открита в две прекрасни зали на музея на Церетели. Присъстваха много мои руски колеги от Художествената академия/ а аз съм член на Руската академия на изкуствата/ и по-млади творци. Всички те говореха с много топли и добри чувства за България
А що се отнася до „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”, такава изложба не е правена в България, а още повече в Русия. Частните колекции у нас нямат традиция. И това, че един частен колекционер, какъвто е Васил Божков, успява да събере такава колекция, да я съхрани, да я опазва и да я показва е много важно. Най-добрите специалисти от България участваха в подготовката и издаването на луксозния каталог за съкровищата на древна Тракия. И това показва едно високо колекционерско равнище, което специалистите от Русия , любителите и ценителите на древните раритети ще могат по достойнство да оценят великолепието на експонатите, представени в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва”.
На сбогуване със Светлин Русев се договорихме да не правим дълги паузи в нашите отношения. Той ме покани да му гостувам, когато се върна в България в отпуска в неговия музей-ателие, а след това, по традиция, както и в миналите години, в неговия гостоприемен дом. Темите на разговора са безкрайни – нова Русия, нова България, изкуството, животът.....

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА И КРИЗАТА

Световната финансова и икономическа криза засегна всички страни, включително Русия и България. Тя внася корекции във всички съвместни проекти, и преди всичко в енергетиката. Това са нефтопровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”. Приказките на някои представители на властните структури в България и отделни СМИ, че с тези проекти Русия се стреми да установи икономическо господство в България и продължава имперската си политика, са клишета от миналия век, отживелици от провежданата от бивши правителства политика, когато се размахваха лозунгите „Сянката на Кремъл”, „Пипалата на КГБ” и тем подобни.

В днешните условия тези стереотипи вече не действат, защото светът се промени. Защо, например, германските СМИ дори и не помислят да упрекват Москва в имперски амбиции и в стремеж да постави страната в енергийната зависимост, купувайки 35% от необходимия на Германия газ от руския „Газпром”? Същото се наблюдава и в редица други страни на Европа. Защото просто няма други алтернативни доставчици, а ако има отделни такива, то те продават въглеводородната суровина на много по-високи цени, отколкото „Газпром”. А що се отнася до газопроводите „Южен поток” и „Набуко”, то българските власти подкрепят и двата, като за първия са подписали междуправителствено споразумение за участие в строителството му, а за втория президент, премиер и министри доста се престарават като го сочат за първостепенен. С това те се опитват да докажат, че България е примерен член на НАТО и ЕС и верен съюзник на САЩ. Само че за „Набуко” има много неясни неща и редица трудности – неосигурени количества газ за запълване на тръбопровода, неосигурено финансиране и редица други. Докато „Южен поток” няма подобни проблеми. А и руската страна неведнаж е заявявала, че „Набуко” не е конкурентен на „Южен Поток”, а допълнително звено за задоволяване нуждите на европейските страни от „синьо гориво”. Защо тогава лансираният от САЩ „Набуко” не се разглежда от българските СМИ като стремеж на Вашингтон да установи геостратегически и енергиен контрол над Европа, а плановете на Москва за реализиране на „Южен поток” се преценяват като имперски амбиции? Освен това да не забравяме, че това е съвместен проект на Русия, Италия, България, Гърция, Унгария, Австрия, Словения, Сърбия, към който ще се присъединят и други държави. „Южен поток”, той е пример за диверсификация на транзита на руски газ, за каквато водещите европейски страни непрекъснато говорят.

Що се отнася до АЕЦ „Белене”, която след спирането на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй” е необходима за икономиката на страната, то в някои български СМИ отново се появяват негативни оценки и предупреждения. Така например, вестник „Капитал” нарича проекта „Белене” „самоубийството на века” и с много предположения се опитва да докаже неефективността на новата АЕЦ - крайната цена на електроенергията щяла да бъде два пъти по-висока от планираната, стратегическият инвеститор RWE изпаднал в колебание, крайната цена на строителството щяла да бъде не по-малко от 7 млрд. евро и т.н. и т.н. Първо, това са само предположения и догадки. Второ, за Русия в лицето на „Атомстройекспорт” този проект е визитна картичка, в него е заложен анторитета на страната и стремежа да се утвърди на световния пазар. И третото, най-важното – в края на април се очаква посещение на българския премиер С. Станишев в Москва, по време на което ще бъдат уточнени всички подробности около строителството на АЕЦ „Белене”. Нека да изчакаме и тогава ще имаме основание да говорим за целесъобразността, или нецелесъобразността на този проект.

Добре е, че засега от българска страна няма възражения по изграждане на нефтопровода Бургас – Александруполис. Казано накратко, енергетиката в руско-българските отношение е главен акцент с перспективи за взаимна полза.

КАКВО Е ИЗГОДНО ЗА БЪЛГАРИЯ?

Съвместни българо-руски проекти – газопровода „Южен поток” и нефтопровода Бургас – Александруполис. Чрез тях България може реално да стане енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа, плюс печалбата за българската хазна от стотици милиони долари от транзита, осигуряване на нови работни места.

Товарния ферибот Варна – „Кавказ”. След като той започна да действува, ще бъде значително съкратено времето за транспортиране на български и руски товари, намалява се крайната цена на стоките, с което те стават по-конкурентноспособни на руския и българския пазари, премахват се митническите формалности и бариери.

Създаването на съвместни компании и предприятия на територията на Русия /особено в регионите на огромната страна/ в хранителната промишленост, бутилиране на български вина. За тези отрасли се откриват много добри възможности, имайки предвид икономическата криза. Руснаците вече преминават от купуване на скъпи и луксозни хранителни продукти, вина, облекла, козметика към по-евтини, каквито може да предложи България и които са добре познати на руснаците от миналите години.

Туризмът. Миналата година българските курорти са били посетени от над 200, 000 руски туристи. Тази година, във връзка с кризата се очаква спад от около 15-20%. Необходима е подкрепата на този отрасъл от страна на държавата - намаляване на таксата за визи, облегчаване на издаването им /по електронен път или на летищата /както е в Турция, една от страните-конкурентки в туризма/, задържане на цените на хотелите на сегашното равнище, по-значително финансово участие на Българската агенция по туризма в рекламата.

Разбира се, с това не се изчерпва списъка на възможностите за българските предприемачи и производители за утвърждаването им на обширния руски пазар. Посочих само някои от по-важните, познавайки условията и търсенето в Русия, на базата на многогодишния опит на редица български фирми и компании, работещи на руския пазар. Надявам се, че и вие ще подскажете и други възможности, които в крайна сметка биха намалили негативните последици от икономическата и финансовата криза. Защото тя, както заявяват лидери на водещи държави в света, може да бъде преодоляна по-бързо и по-безболезнено само със съвместни усилия.