БЪЛГАРИЯ СЕ ВЛИВА В „ЮЖЕН ПОТОК”

Тази седмица беше богата на прояви на руско-българското сътрудничество в рамките на Годината на България в Русия. Двудневното работно посещение в руската столица на премиера на България Сергей Станишев се следеше с особен интерес не само от руската и българската общественост, но и от редица европейски страни. След официалното откриване на мащабната Национална българска търговско-промишлена изложба от премиерите на двете страни, каквато не е имало от 20 години, настъпиха напрегнати разговори на българския премиер с Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Обсъждаха се въпросите на енергийното сътрудничество. Тук влизат такива проекти, като нефтепровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”.
Спорни въпроси между двете страни имаше по „Южен поток” и доставките на руски газ за България. Разногласията между „Газпром” и неговите български партньори носеха чисто технически характер. Въпросът не е прост, тъй катотой е тясно свързан с днешната стопанска дейност, със сегашните доставки на газ. Вече са подписани контракти до 2030 година. Всичко това трябваше да се обвърже в общ пакет, приемлив както за руската, така и за българската страна. „Днес тези договорености бяха парафирани и това означава, че никакви разногласия повече не останаха” потвърди руският премиер Владимир Путин след преговорите си с българския премиер Сергей Станишев. Това е главният резултат на преговорите на руското ръководство с българския премиер С.Станишев.
България предложи за газопровода „Южен поток” да бъде изградена на територията на страната отделна газопреносна мрежа, а не да се използва съществуващата, тъй като това в отделни случаи може да доведе до нарушаване на обемите на доставки на газ за България и транзита за Турция, Гърция и Македония. В крайна сметка, руската страна се съгласи с искането на България. Новият тръбопровод на „Южен поток” през страната ще бъде собственост на България и Русия – 50% на 50%. Подобно е съотнешението на собственост между „Газпром” и италианската компания „ЕНИ”, страни-съучредители на „Южен поток” на тръбопровода по дъното на Черно море.
На преговорите в Москва, българската страна отново постави въпроса за отпадане на посредниците /”Овергаз”/ при доставките на руски газ за България. По този повод, премиерът Владимир Путин посочи, че „за „Газпром” е безразлично дали ще работи с частни или с държавни компании Това не е политически въпрос, а икономически., и е сложен от юридическа и корпоративна гледна точка, тъй като при сключени вече споразумения ощетената страна може да търси обезщетения по съдебен път при неспазване на договорите. Проблемите са само на експертно ниво, които аз съм убеден, че ще бъдат изчистени”.


И така, Русия и България парафираха документ за строителството на българския участък на газопровода „Южен поток” и след две седмици „Газпром” и „Булгаргаз” ще подпишат документа, което според Путин ще стане в Сочи. Неясността, която до сега съществуваше около „Южен поток”, даде повод да си спомним за „Набуко”. Този газов проект, предполагащ да се транзитира газ заобикаляйки Русия, е напомпен с политически пиар. Сега, когато руско-българският проект е парафиран, за твърде скъпият „Набуко”, явно трябва да се забрави. Както и за напрежението което се привидя в отношенията между Москва и София на някои български медии. В действителност, конкуренцията на двата проекта е по-скоро политическа, отколкото икономическа –онзи, който привърже към тръбата си европейските страни, ще има върху тях влияние. Именно за това Русия активно води преговори с потенциалните участници в строителството на „Южен поток”. И както отбеляза аналитикът на корпорация „Financial Bridge” Дмитрий Александров, парафирането на документите по „Южен поток” вече може да се смята за поредна победа.
Да, преговорите на българския премиер в Москва преминаха напрегнато и сложно. Тъй като по такъв род въпроси всяка от страните търси своята максимална изгода, своите интереси. И както подчерта С.Станишев, „той е много доволен, че предложението на българската страна беше прието. А българският президент Георги Първанов, коментирайки резултатите от руско-българските преговори в Москва заяви, че „България е успяла да защити националните си интереси за „Южен поток” и че споразуменията позволяват на страната ни да бъде сериозен фактор в транзита и снабдяването с природен газ”. А оценката на руските медии е, че този път България не само е спечелила дузпа, но е и вкарала гола. За да бъда по-точен аз бих добавил, че „футболната” среща между българския отбор/С.Станишев и екип/ и руския/Владимир Путин и екип/ играха мач с една врата, която се нарича „Южен поток” и който и отбор да вкара гол, резултатът при всичко случаи е от полза за този проект, за енергийното сътрудничество между двете страни. И както заявиха от българското правителство, „има пълно разбиране и конструктивизъм от руска страна по отношение на „Южен поток” Преговорите по този проект ще продължат, но при ясна политическа основа”. Посещението на българския премиер Сергей Станишев в Москва и успешно приключилите преговори още веднъж показват, че при наличие на политическа воля и желание от двете страни, каквито и трудни моменти и проблеми да възникват в двустранното сътрудничество, в крайна сметка те могат да бъдат решени.

Уважаема Екатерина,

С удоволствие ще отговоря на Вашия интересен и важен въпрос, по кои проблеми на международната политика позициите на България и Русия съвпадат, и по кои се различават.
Няма да се спирам подробно на дългогодишната история на българо-руските отношения, ще се опитам да проследя периода през последните 10-15 години.Промените в България след 1989 година, смените на правителства и президенти до 2000-та година, без съмнение дадоха негативен отпечатък върху българо-руските отношения. След това последва подготовката и встъпването на България в НАТО и Европейския съюз, и естествено, съответните корекции във външната политика на страната. Годините, когато управляващите в България провеждаха политика на дистанциране от Москва, негативно се отразиха върху търговско-икономическите отношения между нашите страни. България загуби традиционните си ниши на огромния руски пазар, които бързо бяха заети от други страни /предимно от бившите социалистически от Европа/. Замрази се производството и износа за Русия на продукция от много отрасли на българската икономика. След 2000-та година започна постепенно нормализиране на отношенията. Последва встъпването на България в НАТО и ЕС, което в известна степен се отрази и на българо-руските отношения, на позициите на София и Москва по международните проблеми.
И така, по кои въпроси позициите на двете страни съвпадат, или са близки? Преди всичко по въпросите на сигурността в Европа и света, борбата срещу тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и търговията с хора, по уреждането на близкоизточния въпрос, за ръководната роля на ООН в решаването на най-важните проблеми на съвременността, включително регионалните конфликти, отчасти по разоръжаването /България, за разлика от Русия, все още не е ратифицирала Договора за обикновените въоръжени сили в Европа/, по енергийната безопасност в Европа, по укрепването и развитието на крайчерноморските организации.
По кои въпроси на международната политика Москва и София имат различни позиции? За по-голямата част от тях важна роля играят проамериканските и проатлантически нюанси в българската външна политика. Още преди встъпването на България в НАТО, за да получи подкрепата на Вашингтон и Брюксел, българският управляващ екип реши да се покаже по-голям католик от Папата. Де-факто България подкрепи жестоките бомбардировки на НАТО срещу Югославия, като не разреши на руски самолети на министерството по извънредните ситуация, натоварени с лекарства и храни да прелетят през въздушното пространство на България. А в същото време, Гърция /член на НАТО/ не разреши американски танкове да преминат през нейна територия на път за Югославия.
Българското правителство без много да се замисля побърза да признае независимостта на Косово, а Москва – не. Стъпка, която в никакъв случай не допринася за укрепването на стабилността на Балканите, а дори може да я подкопае, имайки предвид амбициите на Прищина за създаване на Велика албанска държава /Косово, Албания, част от Македония, населена с албанци/. По балканските въпроси, официална София стриктно и послушно изпълнява препоръките на Вашингтон и Брюксел. България подписа със САЩ споразумение за разполагане на нейна територия на американска база. Добре, че за разлика от Румъния, внесе в документа важни уточнения – в базата да не се разполага ядрено оръжие и тя да не се използва за действия срещу трети страни. А въобще е интересно, от кого ще защитава България тази база, може би от Русия???
Различават се позициите на България и Русия и по кавказските проблеми. За разпалената от Грузия война срещу Южна Осетия и Абхазия, българските ръководители и медии заговориха едва на 9-10 август, когато руски армейски части отблъснаха грузинските войски и започнаха да ги разгромяват. Никой дори не спомена за трагичната нощ срещу 8 август, когато грузинската армия изпепели столицата на Южна Осетия, Цхинвали, когато въоръжените и обучени от американски инструктори войници на Грузия разстрелваха от упор беззащитни мирни жители на републиката – жени, деца, старци, руски военнослужещи от миротворческия контингент. Да не забравяме, че България е продавала оръжие на Грузия, Затова пък и президентът, и премиерът и министърът на външните работи побързаха да изразят съболезнования за загиналите грузински „герои”. България оказа материална помощ само на грузинския народ. За жертвите и пострадалите на Южна Осетия – нито дума. Мисля, че в дадения случай става дума за морал, за елементарно човешко състрадание към всички загинали и пострадали в този конфликт! Южна Осетия и Абхазия провъзгласиха своята независимост. Те, според много западни специалисти и наблюдатели, имат много повече основание за това, отколкото Косово. В случая в действие са отново двойните стандарти.
България, въпреки основателните възражения на Москва, подкрепя разширяването на НАТО на Изток, включването в алианса на Грузия, Украйна, разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана в Чехия и Полша. А в същото време, 70% от чехите са против строителството на американски радар недалеч от Прага. Добре е, че новата американска администрация на Барак Обама започва по-реалистично да реагира на развитието на международната обстановка и има надежда за „презареждане” на отношенията с Русия. Може би това ще накара официална София да провежда по-балансирана външна политика, което в крайна сметка ще бъде от полза за страната ни. Да, България е независима суверенна страна и тя трябва да отстоява преди всичко националните си интереси във всички области. Но всичко зависи от това, как ще го направи, и най-важното – да не бъде за сметка на други, да не накърнява техните интереси, независимо дали това е Русия, съседна балканска или кавказска държава. Казват, че човек трябва да се учи от грешките си и по възможност да не ги повтаря. Остава да се надяваме, че и това ще стане в България, независимо от това, какви политически сили са на власт. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

ЗДРАВЕЙТЕ, ТОВА СЪМ АЗ

При откриването на моя блог, бих искал да направя едно уточнение. Независимо, че живея и работя в Русия, в моите материали ще ви представям събития такива, каквито са, без розова светлина и нямам намерението да изпълнявам ролята на защитник или адвокат на Русия, на ролята й в руско-българските отношения, на международната арена. В продължение на 13 години в радиопредаванията на „Гласът на Русия” имах две постоянни авторски рубрики - „Споделени мисли” и „Откровен разговор”. Самото им заглавие подсказва, че в тях изразявах моето лично виждане, гледна точка не само по отношение на двустранните отношения, но и по важни международни проблеми, които понякога не съвпадаха с официалната позиция на Русия и България. Но което е главното – те даваха възможност за открито изразяване на оценката ми за едно или друго събитие. Слушателите активно участваха в тази открита дискусия със свои въпроси, мнения, оценки. За съжаление от 30 март радиостанция „Гласът на Русия” прекрати предаванията за България и сега съществува единствено български сайт в интернет/ruvr.ru и след това избирате България/. Моите две авторски рубрики също ще присъстват на този сайт и се надявам да участвате и в тях. В българския сайт в интернет ще има също така препращане към моя блог.

Уважаеми читатели, ще ми бъде много приятно да установим контакт, да бъдем събеседници по най-различни теми, от които се интересувате и които ви вълнуват.

МОСКОВЧАНИ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА СПАСЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА
ДРЕВНА ТРАКИЯ

„Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”, представени на изложбата, открила се тези дни в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва,, намериха възторжен прием у руските специалисти и любители на древни раритети. Изложбата, което ще работи до 21 юни, се показва в рамките на Националната програма „Година на България в Русия” и е безспорно важно средство за ново сближаване между нашите народи. Да не забравяме, че траки и скити не само са живели в географска близост, те са обменяли културни ценности във вид на царски дарове, царските дворове сключвали династически бракове - всичко това са знаци на мирни добросъседски отношения. По този начин се проследява още една връзка в древността между българския и руския народи.
Повече от 200 експоната демонстрират изкуството на Тракия, както в древността гърците наричали територията на днешна България. Изминаха хилядолетия, и земята на България, съхранява в себе си съкровищата на тракийци, които се появиха на бял свят за да разкрият майсторството на древните художници и да приповдигнат завесата на тайната на техния мироглед.
Собственикът на колекцията Васил Божков отделя огромни средства за реставриране на намерените произведения. Достатъчно е да спомена, че стойността на представените на изложбата в Москва древни експонати възлиза на сумата 58 милиона евро. Божков предоставя експонатите на своята колекция за тяхното изучаване и научна публикация., води активна дейност за популяризирането на изкуството на древна Тракия. Той се стреми да върне вече изнесените тракийски изделия в България, купувайки тракийски произведения на изкуството на чуждестранни аукциони и у частни колекционери. Около колекцията на В. Божков се водят много разговори. Некои го осъждат, смятайки, че подобен вид колекциониране стимулира „черната археология”. Но има и други, които са мнозинство – те разбират, че днес държавата не е в състояние да спре грабителските разкопки и В. Божков с дейността си на колекционер буквално спасява произведенията на древното изкуство на Тракия.
Организираният от В.Божков фонд „Тракия”си поставя благородните задачи по съхраняването, изучаването и популяризирането на историко-културното наследство на България. Не случайно на втория ден след откриването на изложбата беше проведена научна конференция с участието на български и руски специалисти – археолози, историци изкуствоведи, реставратори, - които заедно трябва да решават много проблеми около историята на представените експонати, времето в което са били изработени.. и т.н.
А как оценяват изложбата известни руски специалисти? Ето какво заяви в екслузивно интервю генералният директор на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока, докторът на историческите науки Александър Седов.
„Изключително се радвам на открилата се изложба „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на В. Божков”, още повече, че тя е разположена в нашия музей. Когато миналата година се срещнахме в Москва с професор Иван Маразов и той ми разказа за тази колекция, показа ми каталози, аз възприех идеята с голям ентузиазъм. И действително, експонатите са изключителни и с тях може да се гордее всеки музей в света. Това е достояние на България, с което тепърва ще се запознават хиляди и хиляди хора в много страни на света. В продължение на една година продължиха съвместните усилия на руски и български специалисти и резултатите от техния труд са вече на обозрението на многобройните любители- московчани и гости на руската столица на древното изкуство на траките. Убеден съм, че изложбата ще има огромен успех”, каза накрая Александър Седов.
„Колекцията на В. Божков е една от най-големите сбирки на древността за такъв важен за древния свят регион като Тракия. каза заместник-директорът на Държавния музей на изкуството на народите на Изтока, докторът на историческите науки Тигран Мкртчян.” За Москва, за научната общественост, за широката публика на България, Русия, на Европа и целия свят е много важно представянето на тези съкровища. И мисля, че подобна изложба ще даде нов импулс за изучаването на изкуството на древна Тракия през различни периоди и ще послужи като много добър пример за това, как частни колекционери могат да сътрудничат с науката и как те могат да демонстрират културно-историческото наследство на своята родина, да го съхраняват не само в България, но и да го представят на целия свят, в частност в Русия”, каза накрая Тигран Мкртчян.
При разговорите на Александър Седов с Васил Божков, руската страна изрази желание да организира сведващата изложба на експонати от Римската империя, каквито фондация „Тракия” притежава. И така, щафетата на културното сътрудничество между Русия и България ще продължи

СВЕТЛИН РУСЕВ: РАДВАМ СЕ НА АКТИВИЗИРАНЕТО НА РУСКО-
БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ

Със Светлин Русев, както много западни специалисти го определят като безспорния маестро в българската живопис, сме много добри, стари приятели. Нашите разговори в тесен кръг продължаваха до късно през нощта. Много от тях съм записвал на магнетофон. Ето един цитат от неговите концентрирани мисли, които важат не само за художниците, но и за всички други професии: „Нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а със цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение”.
И все пак, независимо от популярността на Светлин Русев, може би за по-младото поколение, кратко ще напомня за него. Светлин Русев е един от най-известните български художници, действащ член/ академик/ на Българската академия на науките, на Руската академия на изкуствата, член на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио. Картините му са в музеи и частни колекции по цял свят. Познават го в Маями, Лондон, Москва, Рим, Санкт-Петербург, Виена, Берлин. Светлин Русев преминава през всякакви житейски изпитания – „народен художник”, близък на Людмила Живкова, десидент, депутат, приятел на Ванга. Според него картината на нова България е „трудна работа”. Званията не го интересуват. „Рембранд не е бил народен художник”, напомня Светлин.
И ето след много години пауза, отново се срещнахме в Москва. Той беше почетен гост на изложбата на произведения от Софийската градска галерия в музея на Церетели и на „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков” в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва. Моите въпроси бяха свързани с българо-руските културни връзки, за неговата оценка на колекцията на Васил Божков, която предизвиква нееднодзначни мнения в България. Ето какво сподели моят приятел Светлин Русев, който въпреки неговите 76 години, изглежда все така бодър, оптимистичен и пълен с енергия творец.
„Много се радвам, че имам възможността да участвам в Дните на българската култура в Москва в рамките на Годината на България в Русия, и то в една такава сериозна проява като изложбата „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”. Културните отношения между България и Русия не са нито от вчера, нито от днес, те имат своя дългогодищна и богата история. За хора като мен, които са работили с представителите на руската култура, и мои колеги, представяли българското изкуство в Русия, имат особено значение, и то най-вече за много трудни моменти за България – руската култура, руските колеги са подавали ръка на помощ на България. Спомням си навремето моят учител Дечко Узунов беше попаднал в много тежка ситуация през 70-те години на миналия век. Неговите творби, които тогава бяха критикувани в България, намериха възторжен прием именно в Москва, където той представи своята изложба. И с мен се получи същата ситуация през 1988 година – и отново руските колеги ми помогнаха да представя своя изложба в Москва, която премина при много голям успех и възторжено беше приета от руските критици и ценителите на изкуството.
В този смисъл отношенията между България и Русия имат малко и личен момент, който е показател за сериозното отношение на Русия към България. Ние имахме много тесни връзки с руските художници на времето. Много проблеми които трудно се решаваха тогава в Съветския съюз, а по-късно и в Русия, ги решавахме в България и обратното. Много се радвам, че сега отново се активизират връзките между двете страни в областта на културата. Свидетелство за това е и изложбата в Москва на произведения от Софийската градска галерия във връзка с 80-та годишнина на българската живопис, открита в две прекрасни зали на музея на Церетели. Присъстваха много мои руски колеги от Художествената академия/ а аз съм член на Руската академия на изкуствата/ и по-млади творци. Всички те говореха с много топли и добри чувства за България
А що се отнася до „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”, такава изложба не е правена в България, а още повече в Русия. Частните колекции у нас нямат традиция. И това, че един частен колекционер, какъвто е Васил Божков, успява да събере такава колекция, да я съхрани, да я опазва и да я показва е много важно. Най-добрите специалисти от България участваха в подготовката и издаването на луксозния каталог за съкровищата на древна Тракия. И това показва едно високо колекционерско равнище, което специалистите от Русия , любителите и ценителите на древните раритети ще могат по достойнство да оценят великолепието на експонатите, представени в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва”.
На сбогуване със Светлин Русев се договорихме да не правим дълги паузи в нашите отношения. Той ме покани да му гостувам, когато се върна в България в отпуска в неговия музей-ателие, а след това, по традиция, както и в миналите години, в неговия гостоприемен дом. Темите на разговора са безкрайни – нова Русия, нова България, изкуството, животът.....

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА И КРИЗАТА

Световната финансова и икономическа криза засегна всички страни, включително Русия и България. Тя внася корекции във всички съвместни проекти, и преди всичко в енергетиката. Това са нефтопровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”. Приказките на някои представители на властните структури в България и отделни СМИ, че с тези проекти Русия се стреми да установи икономическо господство в България и продължава имперската си политика, са клишета от миналия век, отживелици от провежданата от бивши правителства политика, когато се размахваха лозунгите „Сянката на Кремъл”, „Пипалата на КГБ” и тем подобни.

В днешните условия тези стереотипи вече не действат, защото светът се промени. Защо, например, германските СМИ дори и не помислят да упрекват Москва в имперски амбиции и в стремеж да постави страната в енергийната зависимост, купувайки 35% от необходимия на Германия газ от руския „Газпром”? Същото се наблюдава и в редица други страни на Европа. Защото просто няма други алтернативни доставчици, а ако има отделни такива, то те продават въглеводородната суровина на много по-високи цени, отколкото „Газпром”. А що се отнася до газопроводите „Южен поток” и „Набуко”, то българските власти подкрепят и двата, като за първия са подписали междуправителствено споразумение за участие в строителството му, а за втория президент, премиер и министри доста се престарават като го сочат за първостепенен. С това те се опитват да докажат, че България е примерен член на НАТО и ЕС и верен съюзник на САЩ. Само че за „Набуко” има много неясни неща и редица трудности – неосигурени количества газ за запълване на тръбопровода, неосигурено финансиране и редица други. Докато „Южен поток” няма подобни проблеми. А и руската страна неведнаж е заявявала, че „Набуко” не е конкурентен на „Южен Поток”, а допълнително звено за задоволяване нуждите на европейските страни от „синьо гориво”. Защо тогава лансираният от САЩ „Набуко” не се разглежда от българските СМИ като стремеж на Вашингтон да установи геостратегически и енергиен контрол над Европа, а плановете на Москва за реализиране на „Южен поток” се преценяват като имперски амбиции? Освен това да не забравяме, че това е съвместен проект на Русия, Италия, България, Гърция, Унгария, Австрия, Словения, Сърбия, към който ще се присъединят и други държави. „Южен поток”, той е пример за диверсификация на транзита на руски газ, за каквато водещите европейски страни непрекъснато говорят.

Що се отнася до АЕЦ „Белене”, която след спирането на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй” е необходима за икономиката на страната, то в някои български СМИ отново се появяват негативни оценки и предупреждения. Така например, вестник „Капитал” нарича проекта „Белене” „самоубийството на века” и с много предположения се опитва да докаже неефективността на новата АЕЦ - крайната цена на електроенергията щяла да бъде два пъти по-висока от планираната, стратегическият инвеститор RWE изпаднал в колебание, крайната цена на строителството щяла да бъде не по-малко от 7 млрд. евро и т.н. и т.н. Първо, това са само предположения и догадки. Второ, за Русия в лицето на „Атомстройекспорт” този проект е визитна картичка, в него е заложен анторитета на страната и стремежа да се утвърди на световния пазар. И третото, най-важното – в края на април се очаква посещение на българския премиер С. Станишев в Москва, по време на което ще бъдат уточнени всички подробности около строителството на АЕЦ „Белене”. Нека да изчакаме и тогава ще имаме основание да говорим за целесъобразността, или нецелесъобразността на този проект.

Добре е, че засега от българска страна няма възражения по изграждане на нефтопровода Бургас – Александруполис. Казано накратко, енергетиката в руско-българските отношение е главен акцент с перспективи за взаимна полза.

КАКВО Е ИЗГОДНО ЗА БЪЛГАРИЯ?

Съвместни българо-руски проекти – газопровода „Южен поток” и нефтопровода Бургас – Александруполис. Чрез тях България може реално да стане енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа, плюс печалбата за българската хазна от стотици милиони долари от транзита, осигуряване на нови работни места.

Товарния ферибот Варна – „Кавказ”. След като той започна да действува, ще бъде значително съкратено времето за транспортиране на български и руски товари, намалява се крайната цена на стоките, с което те стават по-конкурентноспособни на руския и българския пазари, премахват се митническите формалности и бариери.

Създаването на съвместни компании и предприятия на територията на Русия /особено в регионите на огромната страна/ в хранителната промишленост, бутилиране на български вина. За тези отрасли се откриват много добри възможности, имайки предвид икономическата криза. Руснаците вече преминават от купуване на скъпи и луксозни хранителни продукти, вина, облекла, козметика към по-евтини, каквито може да предложи България и които са добре познати на руснаците от миналите години.

Туризмът. Миналата година българските курорти са били посетени от над 200, 000 руски туристи. Тази година, във връзка с кризата се очаква спад от около 15-20%. Необходима е подкрепата на този отрасъл от страна на държавата - намаляване на таксата за визи, облегчаване на издаването им /по електронен път или на летищата /както е в Турция, една от страните-конкурентки в туризма/, задържане на цените на хотелите на сегашното равнище, по-значително финансово участие на Българската агенция по туризма в рекламата.

Разбира се, с това не се изчерпва списъка на възможностите за българските предприемачи и производители за утвърждаването им на обширния руски пазар. Посочих само някои от по-важните, познавайки условията и търсенето в Русия, на базата на многогодишния опит на редица български фирми и компании, работещи на руския пазар. Надявам се, че и вие ще подскажете и други възможности, които в крайна сметка биха намалили негативните последици от икономическата и финансовата криза. Защото тя, както заявяват лидери на водещи държави в света, може да бъде преодоляна по-бързо и по-безболезнено само със съвместни усилия.