"ИСТОРИЯТА НАПОМНЯ И ПРЕДУПРЕЖДАВА"

   
  Предлагам на читателите на блога, и особено на Анонимный, който е историк, тема за размисъл. Анонимный няколко пъти спомена за ГУЛАГ, за репресиите на режима на Сталин, за милионите жертви. Връщайки се към онази епоха, да се опитаме да оценим реакцията и отношението днес сред руското общество на тези не толкова далечни събития.

   На 11 юри 1929 година Съветът на народните комисари, на основание на решение на Политбюро на ВКП/б/, приел постановление "За използване на трута на углавните затворници". Документът предвиждал създаването на мрежа от лагери в отделните райони на страната със цел тяхната колонизация за разработване на "природните богатства с използване на труда на лишените от свобода". Така  се появил ГУЛАГ. О този момент и до смъртта на Сталин, икономическото разивитие на СССР пряко зависело от успехите на наказателната система, доставяща практически безплатна работна сила за "великите строежи на социализма". На 14 юли тази година вестник "Время новостей" публикува данни на основата на официални документи. Общио за съществуването на ГУЛАГ, в него са починали повече от 1 милион и 100 хиляди души, повече от 800 хиляди са починали в затвори и колонии. ГУЛАГ бил разформирован в съответствие със заповед на министретството на външните работи на СССР от 25 януари 1960 година.
   Какво е отношението на обществото в съвременна Русия към тези събития?
В началото на 90-те години на пика на демократичния подем, страната с упование осъждаше престъпленията на съветските власти, култа на личността, лагерите и репресиите. Но през 2000-та година сотуацията коренно се промени. Ръководителят на Комитета по международните работи на Държавната дума Константин Косачов оценява промяната така:"На нас ни предстои да анализираме собствената си история. Има опити за героизация на Сталин, когато нашите комунисти излизат на демонстрации с неговите  портрети и това улеснява задачата на нашите опоненти, тъй като в чужбина се създава впечатление, че у нас сталинският режив не е достатъчно осъден. С него е съгласен и Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки и анализи:" У нас нямаше покаяние. В Германия беше направено всичко, за да не възникват никакви положителни асоциации с името на Хитлер.,  а нас Сталин едва не спечели конкурса, провеждан по телевизията "Името на Русия".
   Тези дни правозащитните органи във Воронеж демонтираха плакати с портрети на Сталин, разположени по улиците на града. Веднага последва гневна реакция на ръководителя на комунистите Генадий Зюганов:"Сталин беше човек с огромна няра в съзидателната мощ на своя народ, и тази вяра беше утвърдена със ценатана живота  на милиони хора, тъй като се утвърждавала с практически дела". Милионите жертви на сталинските репресии Зюганов окачествил "като съзнателни през героичния период на страната". А скандалът във Воронеж той определил, като "част от варварската кампания по унищожаване на историческата памет". Въпреки, че и досега край Ворониж откриват нови и нови погребения на разстреляните през периода на репресиите.
   А по данни на анкета на Социологическия център на Руската академия, най-голям авторитет сред населението на предишните ръководители на държавата се ползва именно Сталин, а мнозинството от анкетираните биха искали да върнат на Русия статута на велика държава дори в ущърб на собственото си благополучие. Към това бих добавил, че в интернет активно се обсъжда темата за канонизацията на Сталин като свети на Руската православна църква.
   Заедно с тези модели възникна агресивния мит за  "Сталин - ефективният мениджър на 20 век". Неговите апологети, оперирайки с наименованията промишлени гиганти, милиони тонове полезни изкопаеми и килотри железопътни линии и пътища, в най-добрия случай не вземат под внимание количеството човешки живота, отнети по време на изграждането на тези "строети на социализма", а в най-лошия, смятат тези жертви за оправдани. "Целта оправдава средствата". Но целта се оказа непостижима, а средствата - непоправими. "Ние до сега не сме изживяли идеологията на насилие и неуважение на достойнството и въобще на човешкия живот", заявява Александър Ципко, водещ програмата "Червен кът" на телевизионния канал "Русия", доктор на философските науки. "Хората у нас не разбират, че Сталин е  реализирал най-лошите черти на болшевизма в най-жестоката форма. В Русия няма абсолютно  никаква идеологическа кампания за преодоляване на тези комплекси на болшевизма и за разкриване на престъпленията на този ужасен период", посочва Александър Ципко. А аз си задавам въпроса "Нима човешката памет е толкова къса?".
    Румен Попов

  

Уважаеми Генадий,
Преди всичко искам да Ви благодаря за участието в блога и за оценката на сайта на български на радиокомпания „Гласът на Русия”. На вашия въпрос „Какво може да се очаква от руско-американските преговори в Москва?” ще отговоря кратко, като се надявам по-подробно да анализирам резултатите от преговорите на американския президент Барак Обама в Москва.

Не случайно започващите на 6 юли в Москва руско-американски преговори са в центъра на вниманието на световните медии. От състоянието и развитието на тези отношения до голяма степен зависи сигурността на планетата, успеха на борбата с предизвикателствата на 21-ия век – неразпространението на ядреното оръжие, разоръжаването, международния тероризъм, създаването на нова система на сигурност на европейския континет, наркотрафика и т.н.
Последните две години от президенството на Джордж Буш затормозиха развитието на руско-американските отношения, а по някои основни въпроси ги изостриха. С новата американска администрация, начело с Барак Обама, Русия, а и международната общност, свързва определени надежди на подобряване на руско-американските отношения. През последните години светът стана друг. Старият баланс на силите е разрушен, а не знаем какъв ще бъде новия и кога ще се формира. Стратегическите предизвикателства за Русия и САЩ станаха други, затова асиметрията практически няма това значение, както преди 10-15 години. По глобалните проблеми между Москва и Вашингтон има допирни точки. И задачата на президентите на двете страни в Москва е да намерят обща почва за по-тясно сътрудничество в бъдеще. Русия и САЩ имат общи интереси и различни приоритети. И затова трябва да се търси баланс на интересите и приоритетите. И по различните въпроси трябва да се правят отстъпки и компромиси, за да може като общ резултат да се получи надеждно сътрудничество по въпросите, които са жизнено важни и за САЩ, и за Русия.
Интересно е мнението на влиятелния американски политолог Том Грем за предстоящите преговори в Москва. Той смята, че не може да се очаква от тези преговори бърз резултат, пробив в руско-американските отношения, но американската страна е готова стъпка по стъпка да подобрява тези отношения, осъзнавайки какво иска до постигне след 3-5 години. Един от главните въпроси, който също ще бъде обсъден в Москва, е за загрижеността на Русия от разполагането на елементи на американската ПРО в Европа – в Полша и Чехия. Самият факт, че активното придвижване на тези планове от бившия президент Джордж Буш, засега е стопирано и се очаква окончателно решение не по-рано от есента, говори за това, че новата американска администрация е готова да обсъди с руската страна необходимостта от създаването на такава ПРО в Европа. В същото време Москва предлага да бъде създадена обща система за ПРО с използване на руски радари. От друга страна, Вашингтон е обезпокоен от сътрудничеството на Москва с Техеран в областта на атомната енергетика. И по двата въпроса при желание биха могли да бъдат намерени компромисни, задоволяващи и двете страни решения.
Терминът „презареждане” на руско-американските отношения беше озвучен от новата американска администрация. Остава да се надяваме, че тези отношения действително е необходимо и могат да бъдат презаредени в интерес на двете страни, на световната общност.
Румен Попов