Уважаеми читатели на блога!
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
Колкото повече време изминава от встъпването в длъжност на новия премиер на България Бойко Борисов и на правителството, толкова повече въпроси възникват и остават без отговор. Няма да анализирам вътрешната политика на новите управляващи. Ще засегна само някои аспекти от българо-руските връзки. На българския сайт на "Гласът на Русия" много читатели изразяват мнението си по повод на замразяването на съвместните българо-руски енергийни проекти - АЕЦ "Белене", нефтопровода Бургас - Александруполис, газопровода "Южен поток". Още преди официалното встъпване в длъжност, новият премиер на България разпореди да бъде извършен аудит на тези проекти, и то от негови специалисти. Посочваше се, че това ще стане в течение на една-две седмици. Оттогава измина месец и половина, но няма никаква реакция на официална София. През това време руската страна пренасочи усилията си в енергийната сфера към Турция. По време на посещението на руския премиер Владим Путин в Анкара беше постигнато съгласието на Турция за изграждане на подводното трасе на газопровода "Южен поток" през териториалните води на тази страна. Освен това турската страна изрази желание за увеличаване на доставките на газ по газопровода "Син поток" и по "западния" газопровод/през Украйна, Молдавия, Румъния и България/, продължаване на контракта за доставка на руски газ с 20 години. Освен това страните се договориха за създаване на съвместни предприятия в трети страни за геолого-проучвателни работи, разработване и експлоатация на местонаходища на въглеводороди, изграждане на хранилища за газ на турска територия.
Руската компания "Атомстройекспорт" и турска фирма ще изграждат АЕЦ с четири реактора. Или накратко казано, Турция, а не България, има всички перспективи да стане главен енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа.
Много от читателите на българския сайт говорят за липсата на каквато и да било информация за това, как преминава Годината на България в Русия. В българските медии за това няма нито дума. Същото се отнася и до руските медии. Но на тях някой/Български културен институт в Москва, посолство на България в Москва/ трябва да им предостави необходимата информация. Съвсем случайно, чрез познатия директор на Издателството за източна литература в Москва получавам подробна информация на 4-5 страници за Дните на българската култура в Москва - презентация на български произведения, издавани в Русия, диалог на български и руски писатели, прожекции на български филми, среща с класика на съвременната българска драматургия Константин Илиев, срещи с представители на съвременната българска поезия и т.н. На сайта на българското посолство в раздела "българо-руско сътрудничество в областта на културата" няма нито дума. Опитах да открия останалите страници на сайта на посолството - дипломатически отношения, договорно-правна база, хроника на разменените визити в последните години, търговско-икономическо сътрудничество. На всички се получава един твърд отговор: "Страницата, която се опитвате да отворите, не съществува!". Опитах се да се свържа с директора на Българския културен институт Буряна Ангелакиева/стара позната от България/, но се оказа, че тя е в отпуска до 31 август. Диана, която е замества, отговори, че е чувала за Дните на българската култура в Москва, но няма подробна информация за тези прояви.
В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения. По съвместните енергийни проекти - мълчание. По културното сътрудничество и особено за проявите по време на Годината на България в Русия - мълчание. Това е новата тактика на новото българско правителство. Но може би премиер и министри не знаят, че не винаги мълчанието е злато. Не бих искал активно развиващото се българо-руско сътрудничество през последните няколко години в различните области да премине в период на охлаждане и замразяване, какъвто преживяхме в течение на 15 години след 1989 година. Онези български управляващи, които не се учат от грешките на миналото, са готови да ги повторят. За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички от вас.
Румен Попов
Прав сте Г-н Попов,но кои са причините за това. Една от тях е,че Българо-Руските(Съветските) отношения не са обяснени честно и документално. Архивите се крият и от двете страни,особено от Руската. Руските власти крият от собствения си народ безброй истини,не връщат на България откраднатите архиви и пр. Е,как така ,отношенията ще са пълни с кислород,а не с вакуум.
ОтветитьУдалитьСЛЕД Д-Р ЯНКО ЯНЕВ И НАЙДЕН ШЕЙТАНОВ НА РУСКИ ЕЗИК
ОтветитьУдалитьЕсетата “Български светоглед”, “Българска Вяра” и “Съдбата на Славянството” в отделно издание под общо заглавие. Във връзка с годината на България в Русия и по повод международната конференция по славянското наследство, състояла се в Замъка Струга, Словения, 08-09 август 2009 г., за което Литернет.бг вече съобщи, московското издателство АТЕНЕЙ публикува в отделно издание (80стр., формат А5) три есета на българския културфилософ д-р Найден Шейтанов (1890-1970) – “Български светоглед”, “Българска Вяра” и “Съдбата на Славянството” под общо заглавие “Болгарское мировозрение и судьба славянства”.
Критиката на руския съставител и преводач – видният московски философ и дисидент от годините на СССР - Анатоли Иванов.
В предисловието на руското издание Анатоли Иванов споделя схващането, опирайки се и на видния испански историк Карлос Кабалиеро “Неизвестните фашизми”(Мадрид, 1982), че фашизъм в страна като тогавашна България, където е съществувала и е функционирала многопартийна система, свобода на словото и печата и т.н., не е съществувал, а по-скоро налице е бил един “административен режим”. И ако все пак Найден Шейтанов е осъществявал “фашистка дейност”, то той обезателно би емигрирал от страната в началото на септември 1944 година (иначе би загубил главата си). След 09 септември 1944 година Найден Шейтанов не е бил подлаган на драстични репресии. (Има данни, че е бил въдворен в трудов лагер…). Достатъчна репресия е това, че в годините на социализма той повече нищо не е успял да публикува, та чак до смъртта си на 20 февруари 1970 година.
Анатоли Иванов допълва българската си колежка – д-р Ерика Лазарова: след 1944 година Найден Шейтанов действително не е публикувал повече нищо, но той не престава да мисли за Отечеството си, да страда ведно с народа си, но и да остане като духовен стожер за българската нация.
Есетата, както и цялостното творчество на този удивителен български гений, трябва да бъдат прочетени наново, защото Времето – този безпощаден съдник на всички и всичко оставя своята благородна патина и върху неговата личност – един от титаните на Великобългарската Идея и Мисъл.
Атанас Ганчев
prosvetitel1956@abv.bg
Почитаемий г-н Попов,
ОтветитьУдалитьобръщам се към Вас така, макар да сте един примерен съветски патриот. Този цитат Ви издава - "За сметка на кого и на какво? Предполагам, че отговорът, макар и печален, е ясен на всички ОТ ВАС."(т.е. от вас - ще рече нас, българите.)
Та да се върнем на темата за българо-руските отношения. Вие пишете тук следното:
"В Москва съм последните 20 години. Не помня да е имало подобен вакуум в двустранните отношения." Ами колега Попов, да бяхте написали поне нещичко за хората, които преведоха на руски българските философи Найден Шейтанов и Янко Янев и така спомогнаха, щото да се чуе нещо реално позитивно за българите в Москва, а не Вашите сладникави приказки в "Голос Росии". Все пак не е късно да го сторите - има още три месеца до края на Годината на България в Русия.
С приятелски поздрави от историческата Родина
Антон Рачев