воскресенье, 26 июля 2009 г.

  "ИСТОРИЯТА НАПОМНЯ И ПРЕДУПРЕЖДАВА"
   
  
Предлагам на читателите на блога, и особено на Анонимный, който е историк, тема за размисъл. Анонимный няколко пъти спомена за ГУЛАГ, за репресиите на режима на Сталин, за милионите жертви. Връщайки се към онази епоха, да се опитаме да оценим реакцията и отношението днес сред руското общество на тези не толкова далечни събития.
   На 11 юри 1929 година Съветът на народните комисари, на основание на решение на Политбюро на ВКП/б/, приел постановление "За използване на трута на углавните затворници". Документът предвиждал създаването на мрежа от лагери в отделните райони на страната със цел тяхната колонизация за разработване на "природните богатства с използване на труда на лишените от свобода". Така  се появил ГУЛАГ. О този момент и до смъртта на Сталин, икономическото разивитие на СССР пряко зависело от успехите на наказателната система, доставяща практически безплатна работна сила за "великите строежи на социализма". На 14 юли тази година вестник "Время новостей" публикува данни на основата на официални документи. Общио за съществуването на ГУЛАГ, в него са починали повече от 1 милион и 100 хиляди души, повече от 800 хиляди са починали в затвори и колонии. ГУЛАГ бил разформирован в съответствие със заповед на министретството на външните работи на СССР от 25 януари 1960 година.
   Какво е отношението на обществото в съвременна Русия към тези събития?
В началото на 90-те години на пика на демократичния подем, страната с упование осъждаше престъпленията на съветските власти, култа на личността, лагерите и репресиите. Но през 2000-та година сотуацията коренно се промени. Ръководителят на Комитета по международните работи на Държавната дума Константин Косачов оценява промяната така:"На нас ни предстои да анализираме собствената си история. Има опити за героизация на Сталин, когато нашите комунисти излизат на демонстрации с неговите  портрети и това улеснява задачата на нашите опоненти, тъй като в чужбина се създава впечатление, че у нас сталинският режив не е достатъчно осъден. С него е съгласен и Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки и анализи:" У нас нямаше покаяние. В Германия беше направено всичко, за да не възникват никакви положителни асоциации с името на Хитлер.,  а нас Сталин едва не спечели конкурса, провеждан по телевизията "Името на Русия".
   Тези дни правозащитните органи във Воронеж демонтираха плакати с портрети на Сталин, разположени по улиците на града. Веднага последва гневна реакция на ръководителя на комунистите Генадий Зюганов:"Сталин беше човек с огромна няра в съзидателната мощ на своя народ, и тази вяра беше утвърдена със ценатана живота  на милиони хора, тъй като се утвърждавала с практически дела". Милионите жертви на сталинските репресии Зюганов окачествил "като съзнателни през героичния период на страната". А скандалът във Воронеж той определил, като "част от варварската кампания по унищожаване на историческата памет". Въпреки, че и досега край Ворониж откриват нови и нови погребения на разстреляните през периода на репресиите.
   А по данни на анкета на Социологическия център на Руската академия, най-голям авторитет сред населението на предишните ръководители на държавата се ползва именно Сталин, а мнозинството от анкетираните биха искали да върнат на Русия статута на велика държава дори в ущърб на собственото си благополучие. Към това бих добавил, че в интернет активно се обсъжда темата за канонизацията на Сталин като свети на Руската православна църква.
   Заедно с тези модели възникна агресивния мит за  "Сталин - ефективният мениджър на 20 век". Неговите апологети, оперирайки с наименованията промишлени гиганти, милиони тонове полезни изкопаеми и килотри железопътни линии и пътища, в най-добрия случай не вземат под внимание количеството човешки живота, отнети по време на изграждането на тези "строети на социализма", а в най-лошия, смятат тези жертви за оправдани. "Целта оправдава средствата". Но целта се оказа непостижима, а средствата - непоправими. "Ние до сега не сме изживяли идеологията на насилие и неуважение на достойнството и въобще на човешкия живот", заявява Александър Ципко, водещ програмата "Червен кът" на телевизионния канал "Русия", доктор на философските науки. "Хората у нас не разбират, че Сталин е  реализирал най-лошите черти на болшевизма в най-жестоката форма. В Русия няма абсолютно  никаква идеологическа кампания за преодоляване на тези комплекси на болшевизма и за разкриване на престъпленията на този ужасен период", посочва Александър Ципко. А аз си задавам въпроса "Нима човешката памет е толкова къса?".
    Румен Попов
  

8 комментариев:

  1. Невероятен коментар,поздравления към Г-н Попов,това е истинска гражданска и историческа позиция,продължавайте в същия дух,истината и човещината все пак,ще победи,не се спирайте пред нищо,стотици,хиляди,милиони руснаци са дали живота и здравето си за спарведливостта и правдата,тяхното дело сега се продължава,нека да го продължи и РГРосссии,успех!!!

    ОтветитьУдалить
  2. Г-н Попов, в друг материал на сайта на вашето радио, поета Вапцаров се определя като "антифашист". По този начин не се гради взаимно разбирателство между различни народи. Ето и някои уточнения. Първо, Царство България никога не е било с нацистка и фашистка структура,да не говорим,че държавата не се е водила в политиката си от никаква идеология,още повече нацистка. Не е имало нито нацистки,нито фашистки партии,нито лидери,нито свастика,нито е било заложено подобно нещо в Конституцията на страната и Българското законодателство. Откъде се измислят такива квалификации,просто е необяснимо. Ако България е била нацистка,или фашистка,тя няма да обяви "пълен неутралитет" на 22-ри юни 1941г.,когато избухва Германо-Съветската война.Този неутралитет, страната ни запазва до самата Съветска окупация,дори и по времето на окупирането на страната. Самото Съветско ръководство,вкл. Председателя на СНК, Йосиф Сталин,никога не е определал Царство България за нацистка страна а за неговия Държ. глава Н.В. Цар Борис,да не говорим. Молотов,Жданов,Мануилски и др. Съветски ръководители,също не са определяли нашата страна за такава. Да,съюзник сме били на Германия,но не сме воювали среюу Съветскив Съюз и запазваме дипл. си отношения. Друго,Вапцаров никога не се е определял за антифашист и антинацист. Неговото творчество също няма подобни идологеми. Дори след като е разсртелян,неговата единствена стихосбирка "Моторни песни" се продава съвсем бе з никакви ограничения по книжарниците и изобщо не е инкриминирана. Той и другите комунистически функционери са съдени и осъдени не като комунисти,а че са членове на терористични групи,участвали в убийствата на Български държавни,военни и полицейски чинове,плюс това,кметове,старжари и пр. Самия Вапцаров участва в диверсионна група,като хвърля бомба в Българска войскова част до Скопие,като убива пет невинни,мирни български войника. Майка му,дори след преврата от Девети ,изобщо не заклеймява съдебните власти и не издава никакви материали срещу когото и да е от тогавашната власт. Тя е присъствала със сестра му на процеса. Сега,неговата племеница ,Мая Вапцарова(82г.), все още не е получила препис от архивните дела на Вапцаров,дори са й дадени обяснения,че стенографския запис от процеса е в Русия,откраднат от Съветските окупационни власти и още не е върнат на България. Не бива да се говорят неверни неща в днешно време. препоръчително е да се придържаме към фактологията,а не към идеологически демегогия. При това,все още са секретни делата на няколко дузини комунистически функционери,вкл. и това на полк. от РККА Цвятко Радойнов,спуснат с други парашутисти в пълна бойна униформа на Червената армия,въоръжен с автомат и два пистолета,пари,радист и пр. Както всеки нормален човек знае, влизането на нелегани , въоръжени с огнестрелно оръжие ,съвсем не еприятелски жест от страната ,изпратила ги в България. Нали никой не може да счете,че нито един германски десантчик,пуснат на Съветска територия,въоръжен до зъби,е дошъл с мирни цели. Всяко оръжие има една-единствена цел,да убива.

    ОтветитьУдалить
  3. Г-н Попов ,на 19-ти август 1939г. се провеждат важни конслултации и заседание на ръководството на СССР. Дали няма да е добре,да коментирате този факт и решенията,или да помолите някой историк за това. Самия Вие,призивавате за добра источрическа памет....

    ОтветитьУдалить
  4. Не,не,не НЕ!!!. Спасение няма, истината няма да блесне!!!. НЕ ПОЛОЖЕНО и ТАК,НЕЛЬЗЯ!. Щом като след толкова години, в Русия и РГР се говори за някакъв несъществуващ договор,няма шанс да се стигне до нещо реално. Няма никакъв "пакт Рибентроп-Молотов",няма ,не е имало и не може да има. Междудържавните договори не се кръщават на упълномощените лица,които слагат подписите си под договорите,дори да са президенти,крале,царе,Председатели на СНК,дори да са министри на вънщните работи. Точно по тази причина, в Москва,в Кремъл,на 23 авг. 1939г. е подписан " Договор о ненападении между Советским Союзом и Германией". Всякакви интерпретации на този най-важен договор в човешкта история е опит за демагогия и подигравка с жертвите на ВСВ-Втората световна война-повече от 60млн.

    ОтветитьУдалить
  5. Както се очакваше,нито Радио Гласът на Русия,нито Руските медии,не обърнаха внимание към датата 5-ти септември . На тази дата,през 1944г. Съветския Съюз бяви война на Царство България,с което беше в пълни дипломатически отношения. Докато след 22 юни,Съветското правителство с голямо задоволство прие обявения от Българи "Пълен неутралитет" в току-що избухналата Германо-Съветска война, същото правителство обяви за невалиден и не призна другия "Пълен неутралитет",обявен на 26 авг.1944г.от Българското правителство. Съветите не го признаха ,чрез своята декларация от 31 август 1944г.,а на 5-ти с.м.,обявиха войната срещу нашата страна. Осигуриха комунистическия преврат на 9-ти септ.,а на 16-ти Съветските войски влязоха в столицта София и по този начин беше завършена окупацията на страната. Окупационните войски останаха до края на 1947г. Уважаеми Г-н Попов,не сте ли проявявали интерес към съветските архиви за тези събития,в Москва има много архиви,вкл.този на Президента на РФ,не е лошо да разберете и напишете нещо по този повод.

    ОтветитьУдалить
  6. Г-н Попов,сигурен съм,че няма да отбележите и Девети септември ,когато през 1944г. РККА окупира страната и осигури,чрез българските комунисти и съветските тайни органи, държавния преврат,последван от избиването на десетки хиляди мирни и невинни граждани,включително и руснаци по произход. Същото беше направено от руските болшевики,след Октомврийския преврат 1917г. Десетки милиони убити,десетки милиони затворени и заточени,реки от кръв,милиони емигрирали и неизмерими страдания. Вие задавате въпроса,дали историческата памет е къса,ама изглежда,че и при Вас е така. Впрочем,топлия,осигурения живот.липса на рискове е по-добър вариант от изказване на истината,желая Ви успех...

    ОтветитьУдалить
  7. На 17-ти септември 1939г. Съветските войски нападнаха Полша ,при което убиха около 23000 поляци. Жертвите на РККА са около 1900 убити. Седмица по-късно,започна побративяване с Германските войски и съвместните военни паради. Сталин доволно отбеляза :"истинската дружба се крепи с кръв". Феноменални думи,но валидни само до 22 юни 41г. Тогава бяха проляти реки от кръв.

    ОтветитьУдалить
  8. За онези, които носят идеологически очила, а не гледат фактите безпристрастно в очите, естествено има фашизъм в България преди 9 семтември 1944 година, Вапцаров е герой, а не терорист, голям поет, а не стихоплетстващ огняроинтелигент, родолюбец, а не македонстващ, макар дори в т.нар. си поезия да признава, че българското небе е чуждо за него.Дори когато флиртуват с демократични идеи, когато говорят за ИСТИНАТА, те разбират тази истина като право да се интерпретират фактите в угода на идеологията, а не ги виждат и приемат в тяхната голота.Какво да ги прави човек! Да си остатъчно обременен от идеологията на болшевиците /впрочем, тази е правилната форма на "болшевик" в множествено число на български език, както например казваме от лаик - лаици, от мистик - мистици и т.н./ти пречи да виждаш ясно и непредубедено. Пречи ти да мислиш със собствената си глава, а не с клишета, авторитети и общоприети мнения.

    ОтветитьУдалить