Уважаеми анонимен!
Съгласен съм с вашето предложение при първото ви участие в блога, че ще бъде добре ако бъде открита историческа рубрика, която ще включва не само историческите съветско-български и руско-български връзки, но и други по-значими събития в света. "Историята напомня и предупреждава" - така ще се нарича новата рубрика.
С активното си участие в блога, вие засегнахте много интересни въпроси за съветско-българските отношения преди и по време на Втората световна война, за самата война. По образование не съм историк, но съм специалист по международните отношения. Втората световна война я изучавахме две години в Московския държавен институт за международни отношения. Прочел съм/и с интерес продължавам да чета/ много исторически документи, но далеч не смятам, че съм капацитет, особено за Втората световна война. Приближаването на 70-та годишнина от началото на Втората световна война дава нови импулси за дебати за произхода на най-великата трагедия в историята на човечеството, за отговорността за нея и историческите уроци за днешния свят. Преосмислянето на историческия опит е естестевн процес, обусловен от появата на нови документални данни, от смяната на поколенията и еволюция на историческата памет.
Аз съм съгласен с вашето мнение, че не само за Втората световна война, но и за всички по-цначими събития, преди всичко трябва да се опираме на данните, на архивните материали, а не да пишем историята в зависимост от политическата конюнктура. Както тези дни в материал за Втората световна война, руският историк Борис Соколов подчерта, "историческата истина трябва да я търсят историците, а не чиновницете. А последните само не трябва да пречат на изследователите". Същият историк в статия във вестник "Новая газета" от 22 юни тази година пише, че още в съветски времена историята на Великата отечествена война е била изопачена в резултат от действията на съветските официални историци. Някои от тях се тиражират и днес, макар и в малко модернизиран вид. Най-главното от тези изопачения е броят на човешките загуби на Съветския съюз и Германия.
Сталин през 1946 година въвел в оборот цифрата 7 млн. дущи. Това са военните загуби. По времето на Хрушчов се появи цифрата 20 млн. Тя също включваше жертвите както сред мирното население, така и сред военните. Нова цифра - 27 млн. души във войната се появи през годините на преустройството, която се сочи и до днес. Общо загубите на СССР във Втората световна война се оценяват на 43,3 млн. души, от които 16-17 члн. се падат на мирното население.
А що се отнася до вашето сътресение и учудване от някои руски публикации, че военните действия на Германия срещу СССР са започнали преди прочитането от Шуленберг на заявление на германското правителство пред Молотов и връчването на нота-мемораднум на съветския посланик в Берлин от министъра на външните работи на Германия, то за това също има противоречиви мнения. За по-голяма точност и конкретика, основаваща се на архивни документи, в близко време ще се постарая да получа отговор от авторититен руски историк, което веднага ще публикувам на блога.
Румен Попов
Съгласен съм с вашето предложение при първото ви участие в блога, че ще бъде добре ако бъде открита историческа рубрика, която ще включва не само историческите съветско-български и руско-български връзки, но и други по-значими събития в света. "Историята напомня и предупреждава" - така ще се нарича новата рубрика.
С активното си участие в блога, вие засегнахте много интересни въпроси за съветско-българските отношения преди и по време на Втората световна война, за самата война. По образование не съм историк, но съм специалист по международните отношения. Втората световна война я изучавахме две години в Московския държавен институт за международни отношения. Прочел съм/и с интерес продължавам да чета/ много исторически документи, но далеч не смятам, че съм капацитет, особено за Втората световна война. Приближаването на 70-та годишнина от началото на Втората световна война дава нови импулси за дебати за произхода на най-великата трагедия в историята на човечеството, за отговорността за нея и историческите уроци за днешния свят. Преосмислянето на историческия опит е естестевн процес, обусловен от появата на нови документални данни, от смяната на поколенията и еволюция на историческата памет.
Аз съм съгласен с вашето мнение, че не само за Втората световна война, но и за всички по-цначими събития, преди всичко трябва да се опираме на данните, на архивните материали, а не да пишем историята в зависимост от политическата конюнктура. Както тези дни в материал за Втората световна война, руският историк Борис Соколов подчерта, "историческата истина трябва да я търсят историците, а не чиновницете. А последните само не трябва да пречат на изследователите". Същият историк в статия във вестник "Новая газета" от 22 юни тази година пише, че още в съветски времена историята на Великата отечествена война е била изопачена в резултат от действията на съветските официални историци. Някои от тях се тиражират и днес, макар и в малко модернизиран вид. Най-главното от тези изопачения е броят на човешките загуби на Съветския съюз и Германия.
Сталин през 1946 година въвел в оборот цифрата 7 млн. дущи. Това са военните загуби. По времето на Хрушчов се появи цифрата 20 млн. Тя също включваше жертвите както сред мирното население, така и сред военните. Нова цифра - 27 млн. души във войната се появи през годините на преустройството, която се сочи и до днес. Общо загубите на СССР във Втората световна война се оценяват на 43,3 млн. души, от които 16-17 члн. се падат на мирното население.
А що се отнася до вашето сътресение и учудване от някои руски публикации, че военните действия на Германия срещу СССР са започнали преди прочитането от Шуленберг на заявление на германското правителство пред Молотов и връчването на нота-мемораднум на съветския посланик в Берлин от министъра на външните работи на Германия, то за това също има противоречиви мнения. За по-голяма точност и конкретика, основаваща се на архивни документи, в близко време ще се постарая да получа отговор от авторититен руски историк, което веднага ще публикувам на блога.
Румен Попов
Уважаеми Г-н Попов,явно Вашия блог е безинтересен към българските слушатели на РГР и въобще към Русия и Руско-Българските отношения. Българският народ е слаб,мек,неук народ,той е нечетящ народ. Има само много ограничен брой от хора,които се интересуват от тези теми. В Русия се издават хиляди книги от всякакъв характер,руските телевизии и радио имат много добри предавания,повечето водещи и гости са с много добра подготовка и много възпитани маниери.За разлика от Русия, при нас, нещата са много зле-пълен цинизъм,открита порнография по електронните средства и пресата,никаква толерантност и пр. Според мен,нито Вашия блог има значение за българите,нито самата редакция на РГР. България е деградирала и деморализирала своето население,никакъв фактор не е в състояние да я събуди. Българите спят, пият и псуват,надяват се,и пак се разочароват,после пак се надяват и пак така... Категорично застъпвам тезата,че усилията на Руските органи по отношение на РГР на български,както и самата Българска редакция не играят никаква роля в Руско-Българските отношения,както на държавно ниво,така и между обикновените хора. Един от основните фактори беше комунистическата диктатура в двте страни. Все още много бългхари не правят разлика между руснак и риски комунист,а още повече смятат,че руския език е натрапен от комунистите и всичко руско досажда на българите ,точно по тази причина. А нито Руския език,нито който и да е друг език,има нещо общо с политиката ,идеологията,диктатурата,войните и пр. Скоро,нищо не може да се промени. С уважение....!!!
ОтветитьУдалить