Здравейте,уважаеми читатели на блога, и специално г-н Владимиров и Анонимен.
Радвам се, че по време на моето отсъствие, с диалога си поддържате блога и то в един достоен и приличен стил. Важното е в тази полемика да няма обидени. Несъгласието с тезата, мнението на дру читател не означава, че няма полза от дискусия. Анонимен поставя за обсъждане много интересни теми. Съгласен съм, че на блога трябва да има рубрика за историята на руско-българските отношения, на Русия. Това е изключително интересно за по-младото поколение, което не е било свидетел на много събития. И това ще се опитам да направя, но нали създадох блога неотдавна, а за това е необходимо време. Ще се постарая да потърся компетентни руски историци, аналитици, които да могат да отговорят на поставени от Вас конкретни въпроси. Да, действително някои от архивите все още са закрити, но през изминалите години бяха открити много, които по-рано също се смятаха за поверителни.
Един от въпросите, който дискутираха Анонимен и г-н Владимиров е за паметниците. Моето лично мнение е, че каквито и да са паметниците, в чест или памет на каквото и събитие да са поставени, те не трябва да се разрушават. Защото това е част от историята на всяка страна, която не може да се изтрие. Спомням си едно пътуване до Испания при моя добър приятел Карлос, което ми показа много от забележителностите на тази страна. Недалеч от Мадрид, на огромен стръмен хълм се издига величествен паметник, построен от Франко в негова чест. По време на строителството са загинали много испанци. Попитах Карлос, как се отнася към този паметник на диктатора Франко. Той спокойно ми отговори, че това е епизод, период от историята на неговата страна, и той трябва да напомня на сегашните и бъдещите поколения за диктаторския режим, за да не се повтаря повече никога. Защото който не помни своята история, той няма и бъдеще. С всяка година все повече осъзнавам логиката на мислене и разбиране на историческите събития на Карлос. А как например, да се оценяват действята на някои от прибалтийските републики, където паметници на съветски войни се рушат или преместват, а на тяхно място се издигат обелиски и мемориали на националистически групировки,сътрудничели с нацистите? Нима това е историята и истината за Втората световна война и за приноса на съветския народ в освобождението на техните страни от германските окупатори? Защо трябва да се пречупва съзнанието на младото поколение в посока, която няма нищо общо с действителните факти от историята, и специално за Втората световна война?
Добре е, че в България паметниците в памет на руските освободители от османското иго се съхраняват и почитат. А що се отнася до паметника на Альоша в Пловдив, прав е г-н Владимиров, че това действително е събирателен образ на руските войници, отдали живота си за освобождението на европейските страни от фашистките войски, почит към милионите жертви от страна на Съветския съюз. А нима, това пак е моето лично мнение, беше правилно да се разруши мавзолея на Г.Димитров? Аз лично съм против мавзолеите и смятам за достойно решението на децата на Г.Димитров/с Бойко Димитров сме състуденти от Москва/ да погребат останките на своя баща. А какво , и на кого пречеше ефирната кокетна сграда на мавзолея ? Защо например, не се използва за създаването на музей на Г.Димитров, който има значителен принос в разобличаването на инсинуациите на германските националисти за подпалването на Райхстага. А освен това Г-Димитров, като генерален секретар на Коминтерна има заслуга за спасяването на редица известни международни дейци от преследването на хората от НКВД. Разполагам със сведения от архивите за такива случаи. Или сградата на мавзолея можеше да бъде музей на развитието на България за периода до 1989 година. Нима не е имало такъв период в историята на България? Нима всичко в онези години е било в черни цветове?
Или какво спечели руският народ, и по-конкретно московчани, от събарянето на паметника на Ф.Дзержински в Москва? Нима също не е имало такъв период в руската история, когато под "железната ръка" на Феликс са загинали хиляди невинни хора? Но той можеше да бъде като предупреждение за поколенията, които никога не трябва да допуснат съществуването на подобна система. А и паметници на диктатора Салазар в Португалия съществуват и никой няма намерение да ги разрушава или премества. Всеки народ си има своя история - с черни и светли страници. Но това е неговата история и тя не може да се преписва. В противен случай обществето ще се превърне в хора без памет, които ще предават на следващите поколения изопачена картина на собствената си история.
С това завършвам краткото си участие в дискусията с постоянните и новите читатели на блога. Надявам се, тези дни да се спра на по-конкретна тема от актуалните събития в руско-българските отношения.
Румен Попов
Подписаться на:
Комментарии к сообщению (Atom)
Ето,днес се отбелязва една трагична дата за Съветския Съюз и неговия народ. Германия нападна СССР рано сутринта ,на 22.06.1941г. и по този начин започна ГСВ-Германо-Съветската война в рамките на ВСВ-Втората ,Световна война. Т.к. това събитие е много важно(още повече трагично),редно е да се търсят причините,които го предизвикаха. Засега,те могат да се прочетат само в Меморандума на Германското правителство (германския Райх),който бива връчен около 3ч. сутринта на Съветския пълномощен министър в Германия, Владимир Деканозов. Връчването е осъществено от Германския Райхминистър на външните работи Йоаким фон Рибентроп. По абсолютно същото време,в Гермнаското посолство в Москва е извикан Съветския Председател на НКИД-народньй комиссарият иностранньйх дел, Вячеслав Молотов. Абсолютно същия меморандум му е връчен от германския посланик в СССР,Шуленбург. Малко след това,започва германското нападение срещу Съв. Съюз. Руските историци откриха този документ(Меморандума) и е публикуван в Русия ,в много книги,интернет-сайтове и др. Оказа се,че не е вярно,че агресията на Германия срещу Съюза е започнала без обявяване на война. До този момент,нито един съветски ,или руски историк не е опровергал посочените причини за започването на ГСВойна.
ОтветитьУдалитьВтория,изключително важен въпрос по отношение на тази война е да се направи преглед на Съветско-Германските отношения до започването на войната. А те са,повече от дружески. Налице е валидния "Договор о ненападении между Германией и СССР",подписан на 23.08.1939г. в Москва.Съветския Съюз сътрудничи с Германския Райх по всички линии-политически,военни,научни,образователни,икономически,търговски,по линия на въоръженията,по линия на НКВД и Гестапо,особено по отношение на доставката на суровини. Има един,поразяващ случай,рано сутринта,на 22-ри юни,на един от граничните пунктове ,заминава за Германия поредния влаков ешелон с руда...След около 45мин.,по ж.п. линията се поридвижват германски войници,съветските граничари излизат,за да ги посрещнат и разберат какво става,да не би нещо да не е наред по отношение на границата и транспорта,а германците откриват огън,обкръжават заставата и избиват всичките съветски граничари. Може да се прочете и "Декларацията на ТАСС" от 13-ти юни,същата година. Изводът е,че Съветско-Германските отношения са били много добри в този период,преди 22-ри юни.
Какво прави Българското правителство по повод на току-що започналата Германо-Съветска война. По указание на Н.В. Цар Борис-Трети,Правителството и мин.-председателя проф. Богдан Филов (разстерлян от комунистите на 2-ри февруари 1945г.),обявява "ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ",по отношение на германо-съветския конфликт. Цар Борис дори заявява прд неговия съветник Павел Груев(също разстрелян от българските комунисти,на същата дата-2ри февр.45г.),че "...сега вече, Хитлер ще си счупи главата..." ( и я счупи). Братът на Н.В.,княз Кирил Преславски(също разстрелян от бълг. комунисти,на същата дата), пък казва следното "....този път,Хитлер ще види четвъртития...". Познали ли са Държавния глава на Царство България и неговия брат ,каква ще бъде съдбата на канцлера на Германия,Адолф Хитлер,познали са,дори повече от познали. Българския Държавен глава е първият държ. глава в Света,който съвсем точно предвижда съдбата на Хитлер. За съжаление,нито той,нито брат му,можаха да видят как се осъществяват техните прогнози,единия бе покосен от сърдечен удар,другия от куршум в главата. Следва политика на пълно въздържане от страна на Българските власти във войната и абсолютно толерантно отношение към Съвесткия Съюз и особено към неговите представители в България. Няма наранен нито един съветски дипломат,съветници,сътрудници в посолството,както и членвете на семействата им,до самия край на войната. Съветският посланик Александър Лавришчев е развивал своята дипломатическа дейност,съвсем неограничео от българските власти,иамло е ограничения,налагани от германските представители в България,но това са други въпроси.Издръжката на Съветските ,официални представители е била за сметка на Българската държава,през всичките три години. За "благодарност",следва акта от 05.09.1944г. на Съветското правителство. И на този акт,Царство България отново отговаря с полтиката на "ПЪЛЕН НЕУТРЛИТЕТ" и молба за примирие,което се подписва на 28-сми октомври 1944г. в Москва,но и това са въпроси,извън ГСВойна.
ОтветитьУдалитьСпециално за Г-н Владимиров. Драги сънароднико,разбрах,че сте проявил интерес към съдбата на Съветските дипломатически предствители в Германия,след започване на Германо-Съветската война,на 22.о6.41г. Ето и съдбата на тези хора,оказали се в ненасилствен плен в Съветското посолство.
ОтветитьУдалитьНяколко дни след започването на войната,Сталин извиква В. Молотов, в качеството му на Предс-л на НКИД и пръв негов заместник,(на СНКомисари-Правителството на СССР). Задава му въпроса,какво може да се на прави за спасяването на съветските представители. Молотов не знае какво да отговори,тогава Сталин казва,какво ще каже ,дали може "българите да помогнат...". Молотов отговаря,че е нужно да се направи консултация с Лаврентий Берия и после ще докладва,Сталин приема предложението му. Молотов докладва,че са обсъдили с Берия неговото предложение и смята,че резултатът от евентуална намеса на българските власти,би могъл да бъде положителен. Тогава Сталин нарежда на Молотов спешно да покани Българския пълномощен министър Иван Стаменов на лична аудиенция в Кремъл,в кабинета на Сталин. Г-н Владимиров,можете ли да си представите в този трагичен период за Съюза и цялта страна,в Кремъл,лично в кабинета на Глвнокомандващия РККА(и един вид Държавния глава на СССР),да бъде поканен и приет посланика на една от най-малките държави в Европа,при това ,съюзник на Германия,нападнала Съветския Съюз само преди броени дни. Знаел ли е Сталин,че Царство България е съюзник на агресора Германия,да, досещате се,знаел е по-добре от всички,включително и от нас двамата. Посещението на Стаменов е зафиксирано в издадената в Русия "Книга за посещенията на лицата в кабинета на Др. Сталин" . Записа е направен лично от секретаря на Сталин- Поскрибишев. Сталин пита Стаменов, дали е възможно българските власти да помогнат,на което посланика отговаря с готовност,че веднага ще докладва в Двореца в София. След кратки уточнения от страна на Сталин,Ст-нов излиза и се връща в посолството,изпращайки незабавно телеграма до Н.В. Цар Борис-Трети. Той веднга извиква мин.-прдседателя проф. Богдан Филов на разговор. Двамата решават да влязат във връзка с Българския пълн. министър в Германия, Първан Драганов(разстерлян на 1 февр.1945г.от българските комунисти),който обещава да провери някои неща и да влезе във връзка със Съветския полпред в Германия - Владимир Деканозов. Те са се познавали лично, а нашия дипломат е говорил перфектно и руски,наред няколко други езици.
Н.В. Цар Борис влиза във връзка и с нашия посланик в Швейцария,бившия мин-р председател Георги Кьосеиванов(останал до каря на живота си в емигрция след военния преврат на 09.09. 44г.).Съветските представители изразяват голямо задоволство от разговорите с българските дипломати, научавайки ,че за цялата операция се е ангажирал лично Сталин и Българския ,Държавен глава. След някои технически уточнения,всички съветски представители-освен посланика,Военния аташе,генерал-майор Василий Иванович Тупиков,съветника Кирсанов ,съветници,консула,техническия персонал и съпругите(децата са предвидливо изтеглени в Съв. Съюз,няколко седмици преди германското нападение срещу Съюза). От българска страна участват освен дипломати,представители на специалните служби,които охраняват дипломатите. През Швейцария,Австрия,Хърватия и Сърбия,всички са транспортирани до Съветското посолство в Царство България и ги приема Съветския посланик у нас, Ал. Лавришчев. След кратък отдих, с позволението на Турските власти(и те,обявили пълен неутралитет в ГСВойна),хората са доставени на Съветска територия. Веднага са транспортирани в Москва и докладват на Молотов и Сталин. За тази хуманитарна акция на българските власти, този път ,лично Сталин кани нашия посланик,отново в Кремъл и изразява искрена благодарност ,лично към него и предава поздарвително писмо до нашия Цар и Правителството.Каква е съдбата на главните представители на Съветската легация в Берлин?. Ген. -майор Тупиков веднага е назначен за Начални-щаб на Юго-Западния фронт,но за голямо съжаление загива още през септемри същата година(1941) при отстъпление на съветските части,след германска атака.
ОтветитьУдалитьПосланик Владимир Деканозов заема отговорни длъжности след войната,но след смъртта на Сталин е арестуван със стотици Съветски високопоставени ръководители,служители от НКВД,КГБ армията и др.,заедно с маршал Лаврентий Павлович Берия и след закрит,съдебен процес е разстрелян незабавно след прочитане на присъдата, заедно с него и още четирима други функционери,през декември 1953г. Телата на екзекутираните са унищожени (непогребани).
Същата е и съдбата на Българския министър-председател,проф. Богдан Филов,един от организаторите на спасителнта акция на съветските представители в Германия.След произнасянето на присъдата " смърт ,чрез разстрел",е екзекутиран в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. в Софийските гробища,тялото му също не е погребано по традиция. През 1942г. Вапацаров и другите от процеса са разстреляни,но близките им ги погребват,а стихосбиркта му "Моторни песни" си се продава съвсем бе з никакви ограничения по книжарниците в цялта страна.
Малка подробност,ген.-майор Тупиков загива само на 39 години.
ОтветитьУдалитьГ-н Владимиров,сигурно се питате,защо Сталин веднага се насочва към "българите"( и само към тях) за помощ . Защото знае много добре ,че Българското правителство е обявило ПЪЛЕН НЕУТРЛИТЕТ. Второ,познавал е възможностите на Цар Борис,като упорит противник на войната и противник на германския национал-социализъм,и най-важното,Сталин е бил прекрасно информиран за съпротивлението на Царя срещу германския няколкомесечен натиск за влизане на България в Тройния пакт. А точно Сталин,повече от всички държавни ръководители е знаел най-добре какво означава това,да се съпротивлява някой на Хитлер.И четвъртия фактор е ,че Сталин и Съветските ръководители много добре са знаели какви са чувствата на Българския народ към руснаците и каква е политиката на България към СССР. След Германия,Съюза е бил на второ място по търговски връзки с България. И съвсем не е приложима Вашата теза,че България е била "верен слуга на Германия". Какво слугинско виждате към нацистка Германия,например, в тази хуманитарна акция на Бълг. правитеслство,при която се спасяват Съветските представители в Германия. Можете да направите справка в спомените на Ген.-полк.Павел Судоплатов-високопоставен служител и началник в НКВД и КГБ. Каква е ситуацията в момента-Германия настъпва по всички фронтове на Изток,нацистката пропаганда крещи до главозамайване от военните успехи,на страната на Вермахта воюват стотици хиляди войници от съюзните на Германия държави,а само един от нейните съюзници, обявява пълен неутралитет във току-що заразилия се конфликт със Съветския Съюз и за капак,извършва тази спасителна акция под носа на германските власти. Нали знаете,че съвсем не е било безопсно да се опълчва някой на Хитлер и нацисткия режим. А българите го правят,както правят същото за спасяването на евреите от нашата страна. Не им се удава да направят същото и с 15хил. евреи,които са депортирани от Македония и Беломорска Тракия,т.к.още първия ешелон с евреи е спрян на гара Дупница и по нареждане на Цар Борис и мин-ра на вътр. работи Петър Грабовски,всички евреи са освободени. На следващите ешелони,германските власти поставят своя охрана. Не бива да оставате с впечатление,че този министър е пощаден от комунистите,и той е разстерлян на 1-ви февр. 1945г. Сега е редно и Вие да кажте нещо,което знаете за Българо-Съветските отношения по време на ВСВойна.
Г-Попов,не мога да схвана каква е истинската "политика" на РГРусия,но забелязвам все повече смущаващи факти. В рубриката 130г. Българо-Руски отношения е написано,че "формално,двете страни са били врагове". Това е истирически и фактологически невеврно и неправилно. Да,били са в различни военни съюзи,но всяка страна е имала правото както на съюзнически действия,така и на самостоятелни ,при това, политиката към една или друга страна и на България в частност, се е определяла от интересите на последната. Особено е валидно това за ВСВойна. Не може и не бива никой да определя Царство България и СССР като врагове,най-малко по причината,че двете страни запзват дипломатическите си отношения ненарушени и нито България,нито Съветския Съюз са правили постъпки за тяхното прекъсване по време на цялата Германо-Съветска война. Плюс това,България не само че не е изпратила свои войски срещу Съюза,тя категорично е отхвърляла ,поне няколко пъти германския натиск. Какво вражеско може да се намери в случая??? Напротив,Съветския Съюз проявява напълно необосновани действия към страна,с която е в добри отношения,изпарщайки 56 въоръжени диоверсанти на Българска територия за активизиране на някаква ,несъществуваща "антифашистка съпротива"(термина не е произлязъл от съветски официални лица и органи).България не е нито нацистка,нито фашистка държава,нито води антисъветска политика,за действия пък да не говорим,повече от фантазия е точно България да се опълчи и точно срещу Съветския Съюз. нищо подобно,България обявява "пълен неутралитет" ,който акт е представен още същия ден в Съветското посолство в България и е приет с голямо одобрение.Нали не може да се допусне,че съветските дипломатически представители не са знаели какви чувства да изпитват при нападението срещу тяхната страна от страна на Германия,при това, довчерашен ,техен съюзник.
ОтветитьУдалитьНе е ли крайно време,във вашата редакция да се обръща повече внимание на важни събития от световната история и особено на събития ,свързани с Българо-Руските и Българо-Съветските,отношения.Изучаването на Българо-Съветските отношения би трябвало да става,само на основание на офоциалните Съветски и Български документи и никой няма право да манипулира и видоизменя дейността на Съветските дипломати и държавни ръководители по отношение на Царство България,както и на тези,от наша страна. И Съветските и Българските дипломати ,правителства и държавните глави дори ,са искали да не се стига до влошаване на взаимните отношения.Особено това се вижда по-ясно,имайки предвид,че България е съюзник на Германия. Н.В. Цар Борис-Трети,до таква степен се е протовопоставял на изпращането на Български войски срещу Съветската Съюз,че в последните няколко срещи, канцлера Хитлер,изобщо не е поставял този въпрос пред нашия Държавен глава. И това са го знаели много добре Съветските отговорни органи(фактори)минформирани от техните разузнавателни служби.
Какво става Г-н Попов,нещо не се развива Вашия блог,не е ясно защо,а можеше да се направят доста неща. Верно,няма много желаещи ,но можеше да се създаде една камерна трибуна за анализ на Българо-Съветските и Българо-Руските отношения,пречупени през призмата на Втората Световна война. Тя е най-важния фактор,границата на многото противоречия и скрити тайни от тях. Без да се стигне до истината за ВСВойна и Бълг.-Съв.отношения през тези години,няма никакъв шанс да се изяснят целокупните отношения между двете страни. Мисля,че възможностите на РГРусия ,са изключително големи и биха допринесли за анализа и изводите за тези отношения. Въобще,има ли стремеж в българскта редакция ,да се търси истината. Не е лошо да направите някои коментари,които да очертаят поне приблизителните рамки в това отношение.
ОтветитьУдалитьУважаеми г-н Попов,стискам ви ръката за доблестната позиция,която отстоявате срещу наложените нови догми - да ,аз също смятам за позорно събарянето на една сграда,в центъра на София,която е част от историята на България и бе издигната в израз на уважение към една световна личност -Георги Димитров,на който днес ,извинете ме за сравнението,но всички перестроечни герои по нашите земи от 90-те години и днешни западни комисари и комисарки -лилипути взети заедно ,не могат да му се мерят както казва народа ни и на малкото му прътстче по мъжество,по човешка нравственост,по патриотизъм и по интелигентност.ТА ТОЗИ БЪЛГАРИН,КОЙТО БИВШИ ПАРТИЙНИ ВЕЛМОЖИ у нас вече две десетилетия СЕ СТРАХУВАТ ДА МУ ИЗРЕКАТ ДАЖЕ ИМЕТО ,ПОСТИГНА НЕБИВАЛ ПОДВИГ В ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПЛАН ДОРИ и от следния пример,НЕПОСТИЖИМ ЗА 90 ПРОЦЕНТА ОТ ДНЕШНИТЕ ПОЛИТИЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ ПО СВЕТА : НА 50 ГОДИНИ ИЗУЧИ ТРУДНИЯ НЕМСКИ ЕЗИК С ЦЯЛАТА МУ СЛОЖНА ГРАМАТИКА ,С ИСТОРИЯТА НА НЕМСКАТА ДЪРЖАВА,С НЕМСКАТА ФИЛОСОФИЯ И ИЗГРАДИ НА ТОЗИ чужд ЕЗИК ЛЕГЕНДАРНАТА СИ ЗАЩИТА ТАКА,ЩОТО НАПРАВИ СМЕШНИ НАЦИСТИТЕ, ЗАЕДНО С ЦЯЛАТА ИМ МИЛИОННА МАШИНА ОТ КАДРИ НА ПРОСЛОВУТОТО НЕМСКО МНОГОВЕКОВНО ПРАВОСЪДИЕ.Това че,от сайта на "Гласът на Русия" Вие казахте достойните добри думи за великия ни сънародник Георги Димитров,Ви прави чест и е доказателство ,че наистина сте не само голям журналист,публицист,но и честен човек!
ОтветитьУдалитьУважаеми Г-н Владимиров, за историческите личности,от нивото на Георги Димитров и подобни,трябва да се говори само с факти ,събития ,документи,свидетели и речи. Неговата биография е изпълнена както с достойни действия,така и с недостойни. За провокирането на септемврийските бунтове и метежи през 1923г., няма да се спирам,защото това е отделна тема. Само знайте,че той и другите комунистически функционери за подвели-повели не работниците в България,а селяните. Българските работници са живеели и работили в големите и по-малките градове и не са взели никакво участие в тези събития. Те са имали съвсем други интереси и съвсем не вдигането на бунтове и революции. След процеса през 1933г. в Германия,Съветското правителство изпраща негов самолет за да прибере подсъдимите-Г. Димитров,Благой Попов и Васил Танев. Няколко години по-късно,по време на комунистическите чистки,Бл. Попов е арестуван,изтезаван и осъден на дълъг срок заточение в концлагер. Прекарал е цялата война ,следвоенния период и дори след смъртта на Сталин е бил още три години в тези концлагери. Освободен е през 1956г.,но Съветските власти му разрешават да се върне в България,едва през 1959г. На Централна гара,той веднага познава майка си,но тя не може да го познае,налага се да я убеждава,че е той,а не някой друг. Няма смисъл да се описва какъв плач е било. Подробности за 16-те години концлагер,всеки може да намери в книгата-спомени на самия Благой Попов. Тя се казва "За да не се повтори ,никога повече". Той я написва през 60-тте години,служителите от ДС го молят да не пише,или ако напише нещо,да не го препарща на Запад. Въпреки обещанията,авторът изпраща ръкописа в Западна Германия и стига до Щатите и др. демократични страни,където е издадена. Прочитана е много пъти по "Радио Свободна Европа". Издадена е в България ,веднага след като комунистическия лагер преустанови съществуването си. Може да се намери и в книжарницата на БСП,на ул. "Позитано". Третия комунистически функционер Танев,също е арестуван и изтезаван,но неосъден.
ОтветитьУдалитьНай-недостойното поведение на димитров ,към свои съмишленици,приятели и държавно-политически функционерин е това,към Трайчо Костов. Той провокира неговото следене,критика на пленума на ЦК,подготвя разправата с него,но умира през юли 1949г. Точно един ден ,след погребението му,Трайчо Костов е арестуван, по време на следствието е нечовешки изтезаван,обиждан и пр. Наричан е предател шпиони,империалистичска подлога,плъх,титовост и др. Доведена е цяла следователска група от НКВД на СССР,под ръководството на Гл. Прокурор Андрей Януаревич Вишинский. Осъден е на смърт и екьекутиран от комунистите,на 17-ти декември 1949г. в СЦЗ-Софийския ,центарален затвор.Малко по-късно,от мъка ,умира и съпругата му. Сина им,Бойко костов,остава кръгъл сирак. На Априлския пленум на ЦК на БКП,през 1956г. е отчетено,че съдебното убийство на Трайчо Костов е незаконно,реабилитиран е,възвърнато е членството му в редиците на БКП,именивани са на негово име,булеварда в кв. "Лозенец",ТЕЦ,вдигнат му е паметник,близко до хотел "Хемус". Да,но човека го няма ,убит е по абсолютно скалъпен процес,както и хиляди други българи от двата лагера,комуниксти и нормални хора от други политически партии,както и напълно аполитични лица. За тройката в Москва -Димитров,Дм. Имануилский и Жданов също има много материал,но Ви пртепоръчвам да четете съвременните руски учени-историци.
ОтветитьУдалитьДа,абсолютно сте прав,никой не може да се мери с Георги Димитров,носъвсем по човешки добродетели. Прочетете неговите спомени,издадени са на български и ще видите за какво става въпрос.Защо казвате,че разни велможи,перестроечни герои и други комуниксти се стархуват да изгворят името му.Информацията Ви,не е обективна,направете справка,всеки има право да говори за когото си иска,само да се придържа към истината. препоръчвам Ви,да изучите антинацистката дейност на Геирги Димитров,от 1938г. ,до 22-ри юни 1941г. Не,не търсете такова нещо,такава дейсност не съществува. И не назовавайте Димитров "антифашист",той е определено "антинацист",доказвайки твърдението ми на самия Лайпцигски процес. При това,Димитров,никога самостоятелно не еводил борба нито срещу германския нацизъм,нито срещу италианския фашизъм. и не збарвяйте,че в Германия никога не е имало фашизъм и фашистка държава,а национал-социалистическа. Четене ,само четене...
Г-н Владимиров,най-вероятно знаете нещо и за т.нар. "македонски въпрос". Ето специално за Вас малко информация. Веднага след вземането на властта от комунистите в Югославия,активира се създадването на "македонска" нация ,в състава на СФРЮ. Да,но преди това е нужен "македонски" език. Кой ще го създава-ами комунистите ,разбира се,къде ще се създава-в Белград. От наша страна се изпраща комунистическия функционер и поет Венко Марковски. А от македонска страна,випусника на Софийския университет ,Благой Йорданов Конев,преименувал се на Блаже Конески,по инструкция на Коминтерна и...да,позна веднага, Георги Димитров.Пак под негови указания се написва и "македонска" история-частичен препис на Българската история,плюс допълнителни фалшификации. На българите от Пиринския край се нарежда да се изясняват като "македонци" по произход,а който се самоопределя за българин,следват убийства,затвори,гонения,бягства през границата.Насилват младежите-момчета,да носят кепета,по подобие,на тези,които ги носят югославските комунисти,наричани "титовки". Масово се пропагандира по радиото и пресата,че всеки момент тази изконна част от България, ще се предаде на Социалистическа Република Македония. Започва издаването на вестници на "роден,македонски език". В паспортите на българите от този район се вписва под графа народност -"македонска". Вкарват се от Македония учители,които да учат нашите българи,на роден "македонски " език. Натам продължете Вие. И тази практика продължава дори след смъртта на Сталин и смяна на някои стереотипи в политиката на Съюза по отношение на България и Югославия.Архивите от тези събития са все още "партийно-държавна" тайна,познахте ли къде се съхраняват,не не знаете и никога няма да знаете,на такива като Вас,не е положено да знаят тези неща ,а архивите никога няма да Ви ги покажат.А би трябвало да знаем Българската история,нали така. Впрочем,няма да я знаем,делото по процеса за Вапцаров и неговата група е също секретно.
ОтветитьУдалитьПрез тези дни,но преди 68 години се водят едни от най-тежките сражения по време на Германо-Съветската война,толкова ли няма хора,които да отбележат тези трагични събития за армията и мирните граждани на Съветския Съюз,жалко,много жалко,дори срамно...
ОтветитьУдалитьЗа почитателите на Георги Димитров. Когато неговият съпроцесник от Лайпцигския процес Благой Попов е арестуван от органите на НКВД в Москва,през октомври 1937г,същия е бил на 35 години. След два месеца му връчват обвинение,че е участник в троцкистка група и е подготвял убийството на Г. Димитров и В. Коларав,с цел,да оглави ИК на Комнтерна!? На това обвинение,Попов не може да реагира,чуди се,дали не се е разболял психически,да не би да халюцинира. Неговите съкилийници го убеждават,че е напълно нормален. Тогава той започва да пише писма до Димитров и Коларов,с цел,да помогнат в допуснтата от съветските болшевили досадна грешка. Това,направо е фантазия. Никой от двамта ,не му отговаря на нито едно писмо,нито идват на свиждане по време на следствието,нито се появяват като свидетели на съда,за което Попов ,отново ги моли. Осъждат го на 16г. заточение-трудово-поправителен лагер. Този период е описан от автора в неговата книга "За да не се повтори никога вече". Екземпляр от нея се пази в съответния музей в гр. Норилск,всеки знае къде се намира този град. Завръщайки се в България след смъртта на Сталин,през 1954г.майка му не може да го познае на Централна гара в София,той е напълно побелял ,състарен,отслабнал човек. След време,решава да поиска да прегледа архивите на Димитров и Коларов,които вече са починали. ДС и ЦК на БКП му разрешават и той открива в тях своите писма,всичките-без изключение !!! На нито едно от тях ,той не е получил отговор и на нито едно,двамата не са поставили коментар ,или резолюция. Той остава като гръмнат,защото през тези години на нечовешки живот,Благой Попов е допуснал,че писмата му не са предадени на адресатите от органите на следствието,съда,прокуатурата,НКВД,затворническите власти. Той остава изумен от безочието на Димитров и Коларов,което е било още по-голяма обида и допълнително страда,до края на живота си. Нали не е много приятно,някой да вярва безпределно в някого,а последния да се отнесе по такъв начин с него. При комунистическите репресии в Съветския Съюз,са арестувани над 1000 български емигранти,повечето комунисти,като от тях са разстереляни,убити,починали от студ и глад,над 600 човека. Почти пълния им списък е публикуван във в-к "Работническо Дело", в края на 1989г.-София. Та,на кого да се вдигнат паметници,на Димитров или на Попов,не може и на двамата. Единия прекарва 16г. в затвори и лагери,а другия в държавна,безплатна квартира,семейство,пълни грижи,специално снабдяване с храна и пр. а се завръща в България ,повече от една година ,след преврата от 9.9.1944г. Думата преврат не е моя. Легитимирането на новата власт-ОФ-Правителството е осъществена с Държавен указ на Регентсвото на Царство България,рано сутринта на Девети,подписан от регентите Княз Кирил Преславски и генерал Никола Михов. Впоследствие,те са транспортирани в Москва на разпити,като протоколите от тях и до ден-днешен са секретни.После ги връщат в България и са разстреляни от комунистите,на 2-ри февруари 1945г. в Софиските гробища.67 човека-регенти,министри,послници,народни представители,царски съветници и пр. тези,които твърдо са държали,България и СССР да не късат дипломатическите си отношения,тези,които са контактували с посланик Лавришчев,били са на коктейли,давани от него в Съветското посолство в София и пр.
ОтветитьУдалитьЕто още една дата-факт,будеща размисъл върху Съветско-Германските отношения по време на ВСВ-Втората Световна война,до започването на Германо-Съветската война,на 22 юни 1941г. Навършват се 69 години от издаването на книгата на германския генерал Хайнц Гудериан в Съвесткия Съюз,през 1940г. Името й е :"Бронетанковъйе войска и их взаимодействие с другими родами войск". Издателството е "Воениздат",а превода е на един от най-добрите съветски преводачи П.Д.Гладков. Книгата е предназначена изключително за висшия офицерски и генералски състав на РККА. Книгата е изучавана и от Главнокомандващия ,Й.Сталин. Х. Гудериан е съшия нацистки генерал, с когото генерал-лейтенант Кривошеин заедно приемат съвместния военен парад,на 22-ри септ.1939г. ,в гр. Брест(Полша). Парадът е проведен в чест на победата на съюзническите Съветско-Германски войски,удържана срещу полските войски,защитавали Брестката крепост. Германските войски я атакуват три дни безуспешно ,но след като поискват помощ от РККА,поляците са победени и се предават. На парада се вдига нацисткия флаг на 5-метров пилон,при което всички германски и съветски генерали и офицери козируват. След парада,в името на Съветско-Германските отношения,знамето е свалено и подарено на съветските представители,което все още се пази в Кремъл. Ген. Гудериан е същия ,който бива натоварен от Хитлер и подготвя плановете за "Барбароса",осъществени на 22 юни 41г. Но до тази дата,съвесем не личи съветското ръковоодство да се плаши и бори срещу нацизма,още повече при издаването на книгата на човека,който играе решаваща роля в Германско-Съветската война. Впоследствие,ген. Гудериан е един от първите германски военачалници,който разбира,че блиц-крига се проваля и нарежда отстъплението пред Москва. А по-късно е убеден,че Германия ще загуби категорично войната. такива са превратностите на историята. материала е специално предназначен за Г-н Владимиров,надявам се,че ще му е любопитен. Между другото Гудериан е бил на курсове в СССР,още през 1931-32г.,с други германски генерали и офицери,в гр. Казань. Ген.Майнщайн,също..
ОтветитьУдалитьПропуснах да добавя,че съветските офицери са връчили Съветското знаме,на германските офицери,в знак на военната победа,а Сталин в телеграма до канцлера Хитлер казва,че "Истинската дружба се кове с кръв...". На 28-сми септември е пленен полския генерал К. Плисовски,командващ Полските войски в Брестката крепост,изпратен е в съветски лагер в Ставропол и после е разстерлян от органите на НКВД в гр. Харков. А през 1940г.са растереляни над 15 хил. пляци,от общо 240хил. попаднали в съветски плен. Катин,Виница и др. са лобните им места.
ОтветитьУдалитьНа 22-ри юли се наврщват 68 години от осъждането и разстрела на Командващия Западния фронт,армейски генерал (генерал-полковник) Дм. Павлов. Разстрелян е с още няколко генерала ,вкл. и нач-щаба Климовских. Това е поредното престъпление на съветския болшевишки режим срещу народа и генералитета на РККА. Семейството му е репресирано впопследствие,пълна конфискация на имуществото. Участник е в Гражданската война в Испания и Първата Съветско-Финландска война (30.ноември 1939г.- 13 март 1940г.) Кнадидат- член на ЦК на КПСС.Реабилитиран е посмъртно през 1957г. и е Герой на СССР,напразно...цинично.
ОтветитьУдалитьГ-н Попов,не ми е ясно защо не мога да вляза в другите страници на вашия сайт,та затова ще кажа нещо тук,дано го прочетете. Русофобията и русофилията са остарели понятия,в момента ,те са без съдържание у нас. Второ,много българи не могат да направят разлика между обикновен,нормален руснак и руски комунист. А разликата е толкова голяма,че няма измерителни единици. Трето,Русия не направи нищо,или почти нищо,за да демонстрира,че Руската Федерация и Съветския Съюз са много различни неща. Все още в Русия се пропагандира комунизма в минало време. Сега Русия не е комунистическа страна,но има много рецидиви. Затова и много българи хулят всичко руско,смятайки го,че произлиза от руския комунизъм,а има неща,които са много ценни и непреходни в Русия и руския народ. Но нито България,нито Русия ,не правят така,че тези неща да са оснава на нашите взаимоотношения. нали не сте забравил,че Руските власти,все още не искат да върнат нашите държавни архиво,съхранявани в Подольск и Москва. Кога ли ще стане това.А нали не е съвсем добро това нещо,да се краде от една малка,беззащитна и приятелска страна и да не се връща окраденото.
ОтветитьУдалить