УРОЦИТЕ НА ЮЖНООСЕТИНСКО-ГРУЗИНСКИЯ КОНФЛИКТ И
НА ВОЙНАТА В ИРАК
Тези дни станаха две събития, които без съмнение ще променят мнението на международната общност за значителни събития, към които имат пряко отношение много европейски страни, в това число и България. Завърши работата на комисията на Европейския съюз по разследване на причините за конфликта в Кавказ през август 2008 година, а английското правителство прие решение за провеждане на независимо разследване на всички обстоятелства за участието на Англия във войната в Ирак.
Само в някои български медии се появиха кратки съобщения по тези събития. Надявам се, че поне читателите на българския сайт на „Гласът на Русия” ще научат по-големи подробности около тези събития.
До края на юни комисията на ЕС трябва да представи изводите си на ръководството на Евросъюза. Кореспондентът на германското списание „Шпигел” Уве Клусман успял да се запознае с още не обнародваните документи на комисията. Реалните факти, събрани по време на изследването, достатъчно определено отговарят на главния въпрос за отговорността за разпалването на войната в Кавказ. Експертите не са намерили никакви потвърждения на твърденията на грузинския президент Михаил Саакашвили за това, че руска колона с 150 танка влязла в Южна Осетия на 7 август. Обратното, членовете на комисията отбелязват, че Саакашвили концентрирал 12,000 войници и 75 танка още сутринта на 7 август. Като явна улика се възприема отказа на Тбилиси да предостави на комисията грузинската заповед № 2 от 7 август 2008 година, която се смята за ключов документ и за следващите военни директиви.
В резултат мнозинството членове на комисията са склонни да приемат извода, че започнал войната с нападение на 7 август срещу Южна Осетия грузинският президент Михаил Саакашвили. Събраните факти отхвърлят версията на Саакашвили, че неговата страна станала невинна жертва на руската агресия. Освен това, много членове на комисията смятат, че подкрепата на Саакашвили от страна на Запада/и не само/, особено във военната област, е спомогнала за курса на Грузия към конфронтация.
Второто събитие засяга войната в Ирак. Най-после след почти тригодишна съпротива, лейбъристкото правителство на Гордън Браун се съгласи за провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак.Трябваше ли Лондон да се въвлича в тази война заедно с Вашингтон? До колко е било обосновано решението на правителството да влезе в Ирак без мандат на ООН? Можеше ли да бъдат избегнати огромните жертви сред мирното население? Тези въпроси постоянно задаваха опозицията и редовите английски граждани, а вероятно и много граждани в България.
Многовековната история на човечеството показва, че политиците, започващи война, и онези, които ги подкрепят, трябва да знаят, че рано или късно техните действия ще бъдат подложени на най-подробен независим анализ. Те трябва да разбират, че заблуждаването и циничната лъжа по отношение на своя народ, е безнадеждна работа. Непременно ще настъпи момент, когато ще трябва да се отговаря за извършеното.
България, както вече споменах, е пряко свързана със събитията в Кавказ и Ирак. Българското ръководство запази мълчание за агресията на САЩ и Англия срещу суверенен Ирак, а по-късно изпрати и военен контингент. В пясъците на тази арабска страна, далеч от родината, загинаха български войници, а за пребиваването на контингента бяха изразходване десетки милиони долари. А по отношение на събитията в Южна Осетия през август 2008 година, българските ръководители не споменаха нито дума за варварската грузинска агресия срещу мирното население на републиката, за хилядите невинни жертви и разрушенията. Но затова пък, България продаваше/може би и сега/ оръжие на режима на Саакашвили, президент и премиер изразиха съболезнования за загиналите грузинци по време на военните действия. За жертвите на южноосетинския народ - нито дума, като че ли такива изобщо не е имало. Ще напомня, че когато през 1999 година американските и натовските самолети бомбардираха Белград и други югославски градове, когато загиваха мирни жители на тази страна, българското правителство на „демократите” и президентът Петър Стоянов не дадоха въздушен коридор над България за самолети на министерството по извънредните ситуации на Русия с хуманитарни товари за оказване на помощ на ранените и пострадалите. Тогава с нехуманна цена българските власти заплатиха за встъпването в НАТО.
Но историята неведнъж е доказвала, че не винаги мълчанието е злато.Не е ли твърде висока цената, която плаща официална София с мълчанието си за това, че страната е член на НАТО и ЕС? Професорът от Бирмингамския университет Уйлям Стенли по повод провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак посочва, „че е необходимо да се направят изводи, които да предпазят бъдещите политици от погрешни решения”. Дано това разберат и бъдещите български политици.
Румен Попов
НА ВОЙНАТА В ИРАК
Тези дни станаха две събития, които без съмнение ще променят мнението на международната общност за значителни събития, към които имат пряко отношение много европейски страни, в това число и България. Завърши работата на комисията на Европейския съюз по разследване на причините за конфликта в Кавказ през август 2008 година, а английското правителство прие решение за провеждане на независимо разследване на всички обстоятелства за участието на Англия във войната в Ирак.
Само в някои български медии се появиха кратки съобщения по тези събития. Надявам се, че поне читателите на българския сайт на „Гласът на Русия” ще научат по-големи подробности около тези събития.
До края на юни комисията на ЕС трябва да представи изводите си на ръководството на Евросъюза. Кореспондентът на германското списание „Шпигел” Уве Клусман успял да се запознае с още не обнародваните документи на комисията. Реалните факти, събрани по време на изследването, достатъчно определено отговарят на главния въпрос за отговорността за разпалването на войната в Кавказ. Експертите не са намерили никакви потвърждения на твърденията на грузинския президент Михаил Саакашвили за това, че руска колона с 150 танка влязла в Южна Осетия на 7 август. Обратното, членовете на комисията отбелязват, че Саакашвили концентрирал 12,000 войници и 75 танка още сутринта на 7 август. Като явна улика се възприема отказа на Тбилиси да предостави на комисията грузинската заповед № 2 от 7 август 2008 година, която се смята за ключов документ и за следващите военни директиви.
В резултат мнозинството членове на комисията са склонни да приемат извода, че започнал войната с нападение на 7 август срещу Южна Осетия грузинският президент Михаил Саакашвили. Събраните факти отхвърлят версията на Саакашвили, че неговата страна станала невинна жертва на руската агресия. Освен това, много членове на комисията смятат, че подкрепата на Саакашвили от страна на Запада/и не само/, особено във военната област, е спомогнала за курса на Грузия към конфронтация.
Второто събитие засяга войната в Ирак. Най-после след почти тригодишна съпротива, лейбъристкото правителство на Гордън Браун се съгласи за провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак.Трябваше ли Лондон да се въвлича в тази война заедно с Вашингтон? До колко е било обосновано решението на правителството да влезе в Ирак без мандат на ООН? Можеше ли да бъдат избегнати огромните жертви сред мирното население? Тези въпроси постоянно задаваха опозицията и редовите английски граждани, а вероятно и много граждани в България.
Многовековната история на човечеството показва, че политиците, започващи война, и онези, които ги подкрепят, трябва да знаят, че рано или късно техните действия ще бъдат подложени на най-подробен независим анализ. Те трябва да разбират, че заблуждаването и циничната лъжа по отношение на своя народ, е безнадеждна работа. Непременно ще настъпи момент, когато ще трябва да се отговаря за извършеното.
България, както вече споменах, е пряко свързана със събитията в Кавказ и Ирак. Българското ръководство запази мълчание за агресията на САЩ и Англия срещу суверенен Ирак, а по-късно изпрати и военен контингент. В пясъците на тази арабска страна, далеч от родината, загинаха български войници, а за пребиваването на контингента бяха изразходване десетки милиони долари. А по отношение на събитията в Южна Осетия през август 2008 година, българските ръководители не споменаха нито дума за варварската грузинска агресия срещу мирното население на републиката, за хилядите невинни жертви и разрушенията. Но затова пък, България продаваше/може би и сега/ оръжие на режима на Саакашвили, президент и премиер изразиха съболезнования за загиналите грузинци по време на военните действия. За жертвите на южноосетинския народ - нито дума, като че ли такива изобщо не е имало. Ще напомня, че когато през 1999 година американските и натовските самолети бомбардираха Белград и други югославски градове, когато загиваха мирни жители на тази страна, българското правителство на „демократите” и президентът Петър Стоянов не дадоха въздушен коридор над България за самолети на министерството по извънредните ситуации на Русия с хуманитарни товари за оказване на помощ на ранените и пострадалите. Тогава с нехуманна цена българските власти заплатиха за встъпването в НАТО.
Но историята неведнъж е доказвала, че не винаги мълчанието е злато.Не е ли твърде висока цената, която плаща официална София с мълчанието си за това, че страната е член на НАТО и ЕС? Професорът от Бирмингамския университет Уйлям Стенли по повод провеждането на независимо разследване на участието на Англия във войната в Ирак посочва, „че е необходимо да се направят изводи, които да предпазят бъдещите политици от погрешни решения”. Дано това разберат и бъдещите български политици.
Румен Попов
В пожеланието ви употребявате определението "бъдещите български политици".Ами аз се съмнявам,че в бъдеще те ще се наричат така ,"български",може би това ще стане даже по -скоро отколкото си мислим,след двадесетина години кой знае как ще изглежда българската държава,а и населението й може да се окаже в такава разстановка,че българските политици да се окажат в такова отчайващо малцинство и по законите за изчезването на индианците да се изпарят въобще в пространството политическо.Да сте чували днес да се говори за "индианските политици?"Казах.
ОтветитьУдалитьОтлично казано.Докато отвъд Голямата вода има маниаци ,които още считат останалото население на планетата за предстоящи за "редуциране" индианци ,така ще е . Не си правете илюзии ,че може да има друга алтернатива.
ОтветитьУдалитьЗатова в аванс поднасям презрението си на ония български политици и управници от прехода ,които за двете десетилетия докараха с продажност и некадърност нещата дотам,че да се питаме как ще изглежда България след още две десетилетия и даже дали въобще ще се съхрани нейната държавност в достойния смисъл на думата?
Уважаеми, Светлов,
ОтветитьУдалитьНапълно съм съгласен с Вас, че за изминалите две десетилетия, всички сменящи се правителства ве само, че не допринесоха за развитието на България, но всичко, което можеше да се открадне го откраднаха, останалото го съсипаха и затова сега страната е на това положени, а по бедност сме на последно място сред страните-членки на ЕС. Да е зеведено съдебно дело срещу някои от управляващите, или някои от тах да е бил осъден? Корупцията във властта и българската Темида със затворени очи още дълго време ще разяждат обществото. Защо най-способните, особено младите кадри, напускат страната. Държавата като такава няма да изчезне, но ще бъдем в края на всякакви негативни списъци, ще бъдем квази-държава. По принцип не съм песимист, но оптимизмът ми взе да се изчерпва. Кой може да разкъса този омагьосан кръг на безизходица? Единствено обществото, но се съмнявам, че в българското е способно на това. Сега то избра нов премиер и правителство. Много се съмнявам, че те са способни да променят нещата към по-добро. Особено като имам предвид колко "успешно" новият премиер като главен секретар на МВР се "бореше" с пестъпността и корупцията. Остава ли някаква надежда? Не знам!
Мисля ,че и на официално ниво ,даже с езика на дипломацията ,колкото и да е завъртян понякога той, трябва ясно да се каже и от управленска руска страна /на различни нива/на съвременните български управници в срещи,че трябва да се спре с кокетирането в политиката ,с въртенето насам-натам ,с плонжовете на Запад.В България сме убедени,че ако от руска страна се проявява търпимост към такова въртеливо поведение,то е продиктувано от едно незаглъхнало топло чувство към българския народ.Но в условията на пазарно световно стопанство руснаците явно не могат да правят повече компромиси.И затова народът у нас ясно трябва да знае руската позиция и автентичната българска позиция и поведение в контактите с Москва.Тук вече е ролята на вашия държавен пиар ,защото очевидно не може да се разчита на коректността на не една или две български медии,които пишат това,което им диктува хореографията на господарите,в много от случаите -и отвън.В този смисъл обикновеният българин трябва да знае какво очаква икономиката ни и бита ни,ако се замразят или направо анулират енергийните проекти за петролопровод Бургас-Александруполис,газопровода "Южен поток",АЕЦ"Белене".През тази зима достатъчно грозно се спекулираше и се създаваха антируски настроения заради спряното подаване на газ,бъдете сигурни ,че на тази мелодия ще се свири и по-нататък при задаващия се енергиен колапс в страната .В този смисъл може да съжаляваме,че радиопредаванията ви на български език вече ги няма в ефир,оттам по най-краткия и най-автентичния начин се информирахме в България за руската позиция по енергийните и други въпроси.Уверявам ви,получи се на практика голяма празнота в информираността на българите в това отношение и ако някой още ви пише да върнете предаванията ,не му се сърдете.Вече се чувства остра необходимост за повече информация и до най-обикновения българин за руската позиция по въпроси,свързани с отношенията между двете ни страни.Аз съм един от българите,които отдавна са загубили доверие в много български медии именно за липсата на обективност на техните списователи и господари за нещата,които се отнасят за Русия.Просто такава музика е поръчана от сценаристите и такава се изпълнява.
ОтветитьУдалитьКойто се опита да засвири иначе,си остава без стотинки в гъдулката.Това е днес,за съжаление,в немалка степен журналистиката в България.Далеч от завета на непродажни патриоти журналисти като Раковски,Ботев,Каравелов...