СВЕТЛИН РУСЕВ: РАДВАМ СЕ НА АКТИВИЗИРАНЕТО НА РУСКО-
БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ

Със Светлин Русев, както много западни специалисти го определят като безспорния маестро в българската живопис, сме много добри, стари приятели. Нашите разговори в тесен кръг продължаваха до късно през нощта. Много от тях съм записвал на магнетофон. Ето един цитат от неговите концентрирани мисли, които важат не само за художниците, но и за всички други професии: „Нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а със цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение”.
И все пак, независимо от популярността на Светлин Русев, може би за по-младото поколение, кратко ще напомня за него. Светлин Русев е един от най-известните български художници, действащ член/ академик/ на Българската академия на науките, на Руската академия на изкуствата, член на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио. Картините му са в музеи и частни колекции по цял свят. Познават го в Маями, Лондон, Москва, Рим, Санкт-Петербург, Виена, Берлин. Светлин Русев преминава през всякакви житейски изпитания – „народен художник”, близък на Людмила Живкова, десидент, депутат, приятел на Ванга. Според него картината на нова България е „трудна работа”. Званията не го интересуват. „Рембранд не е бил народен художник”, напомня Светлин.
И ето след много години пауза, отново се срещнахме в Москва. Той беше почетен гост на изложбата на произведения от Софийската градска галерия в музея на Церетели и на „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков” в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва. Моите въпроси бяха свързани с българо-руските културни връзки, за неговата оценка на колекцията на Васил Божков, която предизвиква нееднодзначни мнения в България. Ето какво сподели моят приятел Светлин Русев, който въпреки неговите 76 години, изглежда все така бодър, оптимистичен и пълен с енергия творец.
„Много се радвам, че имам възможността да участвам в Дните на българската култура в Москва в рамките на Годината на България в Русия, и то в една такава сериозна проява като изложбата „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”. Културните отношения между България и Русия не са нито от вчера, нито от днес, те имат своя дългогодищна и богата история. За хора като мен, които са работили с представителите на руската култура, и мои колеги, представяли българското изкуство в Русия, имат особено значение, и то най-вече за много трудни моменти за България – руската култура, руските колеги са подавали ръка на помощ на България. Спомням си навремето моят учител Дечко Узунов беше попаднал в много тежка ситуация през 70-те години на миналия век. Неговите творби, които тогава бяха критикувани в България, намериха възторжен прием именно в Москва, където той представи своята изложба. И с мен се получи същата ситуация през 1988 година – и отново руските колеги ми помогнаха да представя своя изложба в Москва, която премина при много голям успех и възторжено беше приета от руските критици и ценителите на изкуството.
В този смисъл отношенията между България и Русия имат малко и личен момент, който е показател за сериозното отношение на Русия към България. Ние имахме много тесни връзки с руските художници на времето. Много проблеми които трудно се решаваха тогава в Съветския съюз, а по-късно и в Русия, ги решавахме в България и обратното. Много се радвам, че сега отново се активизират връзките между двете страни в областта на културата. Свидетелство за това е и изложбата в Москва на произведения от Софийската градска галерия във връзка с 80-та годишнина на българската живопис, открита в две прекрасни зали на музея на Церетели. Присъстваха много мои руски колеги от Художествената академия/ а аз съм член на Руската академия на изкуствата/ и по-млади творци. Всички те говореха с много топли и добри чувства за България
А що се отнася до „Спасените съкровища на древна Тракия от колекцията на Васил Божков”, такава изложба не е правена в България, а още повече в Русия. Частните колекции у нас нямат традиция. И това, че един частен колекционер, какъвто е Васил Божков, успява да събере такава колекция, да я съхрани, да я опазва и да я показва е много важно. Най-добрите специалисти от България участваха в подготовката и издаването на луксозния каталог за съкровищата на древна Тракия. И това показва едно високо колекционерско равнище, което специалистите от Русия , любителите и ценителите на древните раритети ще могат по достойнство да оценят великолепието на експонатите, представени в Държавния музей на изкуството на народите на Изтока в Москва”.
На сбогуване със Светлин Русев се договорихме да не правим дълги паузи в нашите отношения. Той ме покани да му гостувам, когато се върна в България в отпуска в неговия музей-ателие, а след това, по традиция, както и в миналите години, в неговия гостоприемен дом. Темите на разговора са безкрайни – нова Русия, нова България, изкуството, животът.....