Уважаема Екатерина,

С удоволствие ще отговоря на Вашия интересен и важен въпрос, по кои проблеми на международната политика позициите на България и Русия съвпадат, и по кои се различават.
Няма да се спирам подробно на дългогодишната история на българо-руските отношения, ще се опитам да проследя периода през последните 10-15 години.Промените в България след 1989 година, смените на правителства и президенти до 2000-та година, без съмнение дадоха негативен отпечатък върху българо-руските отношения. След това последва подготовката и встъпването на България в НАТО и Европейския съюз, и естествено, съответните корекции във външната политика на страната. Годините, когато управляващите в България провеждаха политика на дистанциране от Москва, негативно се отразиха върху търговско-икономическите отношения между нашите страни. България загуби традиционните си ниши на огромния руски пазар, които бързо бяха заети от други страни /предимно от бившите социалистически от Европа/. Замрази се производството и износа за Русия на продукция от много отрасли на българската икономика. След 2000-та година започна постепенно нормализиране на отношенията. Последва встъпването на България в НАТО и ЕС, което в известна степен се отрази и на българо-руските отношения, на позициите на София и Москва по международните проблеми.
И така, по кои въпроси позициите на двете страни съвпадат, или са близки? Преди всичко по въпросите на сигурността в Европа и света, борбата срещу тероризма, организираната престъпност, наркотрафика и търговията с хора, по уреждането на близкоизточния въпрос, за ръководната роля на ООН в решаването на най-важните проблеми на съвременността, включително регионалните конфликти, отчасти по разоръжаването /България, за разлика от Русия, все още не е ратифицирала Договора за обикновените въоръжени сили в Европа/, по енергийната безопасност в Европа, по укрепването и развитието на крайчерноморските организации.
По кои въпроси на международната политика Москва и София имат различни позиции? За по-голямата част от тях важна роля играят проамериканските и проатлантически нюанси в българската външна политика. Още преди встъпването на България в НАТО, за да получи подкрепата на Вашингтон и Брюксел, българският управляващ екип реши да се покаже по-голям католик от Папата. Де-факто България подкрепи жестоките бомбардировки на НАТО срещу Югославия, като не разреши на руски самолети на министерството по извънредните ситуация, натоварени с лекарства и храни да прелетят през въздушното пространство на България. А в същото време, Гърция /член на НАТО/ не разреши американски танкове да преминат през нейна територия на път за Югославия.
Българското правителство без много да се замисля побърза да признае независимостта на Косово, а Москва – не. Стъпка, която в никакъв случай не допринася за укрепването на стабилността на Балканите, а дори може да я подкопае, имайки предвид амбициите на Прищина за създаване на Велика албанска държава /Косово, Албания, част от Македония, населена с албанци/. По балканските въпроси, официална София стриктно и послушно изпълнява препоръките на Вашингтон и Брюксел. България подписа със САЩ споразумение за разполагане на нейна територия на американска база. Добре, че за разлика от Румъния, внесе в документа важни уточнения – в базата да не се разполага ядрено оръжие и тя да не се използва за действия срещу трети страни. А въобще е интересно, от кого ще защитава България тази база, може би от Русия???
Различават се позициите на България и Русия и по кавказските проблеми. За разпалената от Грузия война срещу Южна Осетия и Абхазия, българските ръководители и медии заговориха едва на 9-10 август, когато руски армейски части отблъснаха грузинските войски и започнаха да ги разгромяват. Никой дори не спомена за трагичната нощ срещу 8 август, когато грузинската армия изпепели столицата на Южна Осетия, Цхинвали, когато въоръжените и обучени от американски инструктори войници на Грузия разстрелваха от упор беззащитни мирни жители на републиката – жени, деца, старци, руски военнослужещи от миротворческия контингент. Да не забравяме, че България е продавала оръжие на Грузия, Затова пък и президентът, и премиерът и министърът на външните работи побързаха да изразят съболезнования за загиналите грузински „герои”. България оказа материална помощ само на грузинския народ. За жертвите и пострадалите на Южна Осетия – нито дума. Мисля, че в дадения случай става дума за морал, за елементарно човешко състрадание към всички загинали и пострадали в този конфликт! Южна Осетия и Абхазия провъзгласиха своята независимост. Те, според много западни специалисти и наблюдатели, имат много повече основание за това, отколкото Косово. В случая в действие са отново двойните стандарти.
България, въпреки основателните възражения на Москва, подкрепя разширяването на НАТО на Изток, включването в алианса на Грузия, Украйна, разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана в Чехия и Полша. А в същото време, 70% от чехите са против строителството на американски радар недалеч от Прага. Добре е, че новата американска администрация на Барак Обама започва по-реалистично да реагира на развитието на международната обстановка и има надежда за „презареждане” на отношенията с Русия. Може би това ще накара официална София да провежда по-балансирана външна политика, което в крайна сметка ще бъде от полза за страната ни. Да, България е независима суверенна страна и тя трябва да отстоява преди всичко националните си интереси във всички области. Но всичко зависи от това, как ще го направи, и най-важното – да не бъде за сметка на други, да не накърнява техните интереси, независимо дали това е Русия, съседна балканска или кавказска държава. Казват, че човек трябва да се учи от грешките си и по възможност да не ги повтаря. Остава да се надяваме, че и това ще стане в България, независимо от това, какви политически сили са на власт. Колкото по-скоро, толкова по-добре.