„ЮЖЕН ПОТОК” ИЛИ „НАБУКО”?

В последно време твърде много се говори за диверсификация на маршрутите на доставка на природен газ. И на първо място се споменават два проекта – „Южен поток” и „Набуко”. България подкрепя и двата проекта, тъй като за страната ще бъде изгодно да транспортира газ на Балканския полуостров и Европа, да стане важен енергиен център и което не е на последно място, да получа стотици милиони долари от транзитни такси. Но повече българските власти лобират за „Набуко”, подкрепян от САЩ и Европейския съюз. Ще се постарая да дам оценка на различни специалисти и наблюдатели за реалността на двата проекта.
Проектите „Набуко” и „Южен поток” не трябва да се разглеждат като конкуриращи от гледна точка на ориентацията на потребителския пазар, тъй като двата проекта заедно ще осигуряват едва неголяма част от предполагаемия внос на газ от Европа към 2020 година, смята експертът по енергийните въпроси на аналитичния център „Кавказ” Ашот Егиазарян Според него, прогнозите за обема на употреба на газ в Европа към 2020 година ще нарасне до 650 млрд. куб.м. годишно., докато в същото време обемите на вноса в 2020 година се планират на равнището на 450-500 млрд- куб.м. Получава се така, че при реализирането на проектите „Южен поток” и „Набуко” заедно ще осигуряват едва 13-14% от общия обем на европейския внос на газ.
При всички случаи, „Южен поток” изглежда по-привлекателен в търговско отношение. Освен това той е важен проект не толкова за „Газпром” или Русия, но и за европейския континент – той е реален проект с реални цели, и което е най-важното - с твърде реалистични източници на природен газ. И както заяви прессекретарят на премиера на Русия, Дмитрий Песков, „в сегашната икономическа ситуация могат да оцелеят единствено икономически осъществими проекти, само те могат да бъдат икономически изгодни.

ПЛЮСОВЕТЕ НА „ЮЖЕН ПОТОК”

Ресурсната база на „Южен поток” е средноазиатския газ, а суровинната – газ от газотранспортната система на Русия. Освен това Русия има договор с Туркмения. Проектът „Южен поток” предвижда транспортиране на газ по територията на Русия, през Черно море, заобикаляйки Турция. По такъв начин „Южен поток” не изхожда от интересите на Турция, която като има предвид предимствата на стратегическото си местоположение, претендира на ролята на „Евроазиатски енергиен коридор”. Транзитната политика на Анкара е нацелена на превръщането на страната в основен играч за нефтогазовия транзит от Русия, Каспийския басейн и Близкия изток на световните пазари. И в това отношение властите на България би трябвало да имат предвид тези амбиции на южната съседка, която се стреми да я измести от ролята на важен енергиен център на Балканите и в Европа. Та нали в случая става дума за националните интереси! „Южен поток” има предимство, тъй като намалява зависимостта на Европа от газ, транзитиран по територията на Турция и в значителна степен съкращава транзитните разходи и рискове. Желанието на Русия е да диверсифицира маршрутите на транспортиране на газ в Европа, за да не зависи от такива страни като Украйна, Белорусия или Турция.
Когато говорим за намаляване ролята на Турция, като транзитна страна, трябва да се има предвид, че по този начин нараства ролята на такива страни като България и Гърция, които имайки предвид проекта на нефтопровода Бургас- Александруполис се превръщат във важен стратегически възел в Европа. Освен това за сметка на реализирането на „Южен поток”, България и Гърция получават възможност да си осигурят доходи в размер на 300 млв. долара годишно и заедно с това да повишат политическата и транзитната си роля.

МИНУСИТЕ НА „НАБУКО”

Всичко, горепосочено за „Южен поток”, не може да се каже за „Набуко”, който предвижда транспортиране на средноазиатски, азърбайджански и близкоизточен газ, в това число възможно и ирански. Ще стигнат ли средноазиатските ресурси за реализирането на няколко проекта, като имаме предвид наличието на други такива за транспортиране на туркменски газ? Ашхабад има намерение да пристъпи към реализиране на споразумения по проекта на новия газопровод „”Туркмения- Китай” за осигуряване на износ ежегодно на 30 млрд.куб.метра туркменски природен газ в КНР вече през 2009 година?
Освен това, има още един голям проблем – „Набуко” предполага строителството на газопровод, който ще преминава по дъното на Каспийско море, чийто юридически статут не е решен. Друг проблем е, ще успее ли „Набуко” да осигури съответните обеми газ от Иран и Ирак, като имаме предвид наличието на политически проблеми в тази страни, и отношенията на първата със САЩ?. За сега реално по тръбопровода „Набуко” може да се транспортира единствено азърбайджански газ от местонаходището Шах-Дениз.
След всичко гореспоменато, мисля че за България в крайна сметка са изгодни и двата проекта. Но в същото време, поради нерешените въпроси около „Набуко”, не трябва да се протака подписването на съответните споразумения с Русия, защото за „Газпром” има и резервен вариант за транзита от Черно море за Европа – през територията на Румъния, а не през България. Тогава България ще загуби значително, и в икономически, и в геостратегически план.